Эрик Ластбадер - Документът Катей

— Това е истината — отново въздъхна Нобуо. — Имаш ли представа колко енергия се освобождава при една термоядрена реакция?

— Не ме интересува! — троснато отвърна Масаши. — Аз имам срокове и те трябва да бъдат спазени! След два дни трябва да сме готови!

— Проклети да са сроковете ти! — избухна Нобуо. — Аз пък мисля единствено за своята внучка!

— Ако наистина мислиш за нея, след два дни наистина трябва да си готов! — заплашително присви очи Масаши. — Точно след два дни ще се срещнем в твоя завод. Нима не си даваш сметка, че съдбата на Япония е в твои ръце, Нобуо-сан? А дори и съдбата на света? Какво значи животът на едно малко момиченце в сравнение с това? — видял как Нобуо настръхва, Масаши се засмя: — Спокойно, Нобуо-сан. Нямам никакво намерение да наранявам Тори. Дал съм ти дума.

— Колко струва твоята дума?

— Не знам, но те съветвам да я приемеш! — блеснаха очите на Масаши.

— Не съм в положение да преценявам колко струва думата ти — рязко отвърна Нобуо. — За това трябва да се посъветваш с духа на баща ти. Той положително знае отговора.

— Смъртта на баща ми беше карма , нали.

— Предполагам, че кармата уби и Хироши — горчиво поклати глава Нобуо. — Но не е така… Каквото и да казваш, аз зная, че именно ти уби брат си. Сега си оябун и аз съм принуден да ти служа. Но нашият съюз не беше създаден от убийството на Хироши, а от твоето вероломство. Докато съм жив, няма да ти простя, че отвлече внучката ми!

— Аз? — невинно попита Масаши. — Нима имам вина за това, което съм сторил? Създадох и пуснах в действие една изключително ефикасна машина и нищо повече. Такава машина дори баща ми не можеше да си представи. Не бъди толкова мрачен, Нобуо. Ти градиш историята. С това, което създаваме, ние ще бъдем владетели на нова Япония!

Или ще бъдем изтрити от лицето на земята заедно с всички живи същества в тази страна, мрачно си помисли Нобуо.

Омайна птича песен. Слънчевите лъчи прозират между дебелите дървесни стволове. Жужат насекоми, някъде в тревата бълбука невидимо поточе.

Илайн върви към него, усмихва се. Върви бавно, уверено.

После нещо пропуква, като далечен пушечен изстрел. Майкъл крещи името й, но тя изчезва сред скалното срутване. Надолу, към бездънна пропаст…

Тътенът се подема от ехото, превръща се в гръмотевица…

Майкъл рязко се събуди. Знаеше, че беше изкрещял името на Сейоко, а не на Илайн.

Обзе го дълбока депресия. В мрака на нощта се чуваше единствено собственото му дишане. За момент не успя да разбере къде се намира. После разбра беше в къщата на Илайн и вероятно цял ден беше спал.

Стана и тръгна към банята. Напълни ваната и се отпусна в студената вода. Три минути по-късно излезе и започна да се разтърква с хавлията. Не запали осветлението. Увил хавлията около кръста си, той тихо излезе на верандата, която опасваше къщата.

Вятърът леко шумолеше в листата на палмите. Малки лампички осветяваха градинските насаждения.

Някои от храстите бяха толкова близо, че можеше да ги докосне с ръка. Зад тях се издигаше величественият планински масив. Въздухът беше напоен с аромата на цъфтящ ананас.

Скоро ще се съмне, помисли си той. Къде ли е избягал Уде? Не знаеше точното място, но в замяна на това разбираше отлично къде трябва да търси — в Токио. Там ще открие Одри, там ще разбере кой и защо е убил баща му.

Шужи Шурикен.

Приклекна и започна бавно да си поема дъх. Гласът му едва чуто прошепваше „У“. Съществуване „Му“. Несъществуване. „Суйгетцу“. Лунна светлина по водата. „Йо“. Вътрешна чистота. „Шин“. Владетел на духа. „Сен“. Мисълта предхожда действието. „Шинмьокен“. Мястото, където прониква върхът на сабята. „Кара“. Пустотата. „Зиро“. Мястото, на което Пътят е безсилен…

„Суйгетцу“. Лунната светлина по водата. Този израз означаваше заблуда. Всичко, което възприемаш тук, се базира на заблудата , беше казал някога Цуйо. В Шинтоистката религия заблудата, която се превръща в истина се нарича „ШИМПО“ — загадка, мистерия. Твърди се, че „ШИМПО“ позволява на хората да притежават вяра. Единствено, защото тази вяра е скрита. Но за боеца „ШИМПО“ е стратегия. Да допуснем, че ти искаш да заблудиш противника, да му покажеш, че дясната ти ръка е ранена. Правиш всичко възможно в тази посока, успяваш да промениш избраната от него стратегия и по този начин го побеждаваш. Нима заблудата не се е превърнала в истина?

Когато успееш да промениш начина, по който противникът възприема околната среда, ти си постигнал истинско съвършенство в стратегията.