Эрик Ластбадер - Документът Катей

Той я гледаше, в душата му се бореха тъга и гняв. Първото от тези чувства беше предназначено лично за нея, а второто за онези, които й бяха внушили една опасна лъжа.

— Наистина ли си повярвала в това? — тихо попита той.

— Да — кимна тя. — И продължавам да вярвам. Защото с течение на времето тази тежка отговорност се превърна за мен в единствен начин на съществуване. Какво бих могла да бъда, ако не съм съвършена? Нищо. Пълна нула! Не бих могла да го понеса!

— Но ти си нещо ! — поклати глава той и протегна ръка: — Хайде, нека продължим.

Измина една безкрайно дълга секунда преди пръстите и да докоснат дланта му.

Натикал едрото си тяло в една телефонна кабина в предградията на Уайлуку, Уде довършваше доклада си. Дрехите му бяха покрити с дебел слой вулканична пепел.

— Онзи глупак Ичимада е кроял големи планове и нито за секунда не е мислил за теб… — очите му час по час прескачаха към паркираната до тротоара кола, в която лежеше вързаната Одри. — Наел двама от местните да търсят документа Катей. Аз ги засякох, но документът не беше у тях. Не знаеха у кого може да бъде. Все пак успях да измъкна нещо. Бяха открили една червена панделка, която Филип Дос оставил в наследство на сина си. Говори ли ти нещо тя?

Масаши се замисли за момент, после кратко отвърна:

— Не.

— Алчността се превръща в глупост с онази неизбежност, с която храната се превръща в изпражнения — промълви Уде. — Глупостта на Ичимада го беше направила уязвим. Не само спрямо мен, което не би било толкова недостойно, но и спрямо един „итеки“ — това беше презрителното прозвище за всички европейци, считани от японците за варвари. Но в случая се отнасяше единствено за Майкъл Дос. — Този „итеки“ успя да проникне в строго охраняваното имение на Ичимада!

— А не ти ли е минавало през ума, че Ичимада Дебелака може би е искал да се срещне с Майкъл Дос? — попита Масаши. — Откъде би могъл да знае, че Филип Дос е оставил въпросната панделка на сина си? Очевидно двамата са разговаряли, поне по телефона…

— Не съм мислил за това — призна Уде.

— Знаеш ли къде е в момента Майкъл Дос?

— Да. В къщата на Илайн Ямамото.

— Така ли? — равнодушно проточи Масаши и Уде се учуди на реакцията му при тази наистина необикновена новина. — Искам сестра му Одри да бъде изпратена тук, в Япония.

— Няма да е лесно — загрижено поклати глава Уде. — Майкъл Дос се навърта наоколо, федералните власти положително ще проявят силен интерес към касапницата в дома на Ичимада… Ръцете ми са вързани.

— Няма за какво да се тревожиш. Ще изпратя частния си самолет, всичко ще бъде предварително организирано. Жената ще се качи на борда в сандък с резервни части. Знаеш как става това, вършил си го десетки пъти. Но се налага да почакаш. Ще минат най-малко осем часа, преди самолетът да кацне на летището в Мауи.

— Тъкмо ще имам време да се подготвя.

— Добре. Сега ще проведа още няколко телефонни разговора и ще си осигуря помощта на местните. Къде могат да те открият?

Уде продиктува името на бара, в който беше чакал появата на братята хавайци.

— Намира се в Уайлуку, не може да не го знаят… Още е много рано и сигурно не работи, но аз ще бъда в колата отпред… — замисли се за момент, после добави. — Кажи им да донесат малко от грубата стока…

— Ще ти доставят всичко необходимо — увери го Масаши. — Успя ли да откриеш убийците на Филип Дос?

— Ичимада не е бил един от тях.

— Не отговаряш на въпроса ми.

— Нямам отговор — въздъхна Уде. — Какво да правя с Майкъл Дос?

— Майкъл Дос е единствената ни нишка към документа Катей — отвърна Масаши. — Искам да получи червената панделка и чрез него да разберем значението й. Ясно ти е, нали?

— Според мен това ще бъде загуба на време — отвърна Уде. — Убеден съм, че документът Катей е изгорял заедно с Филип Дос.

— Не ти се плаща, за да предлагаш убежденията си! — сряза го Масаши. — Върши това, което ти се казва!

— Документът Катей вече означава всичко, нали? — попита Уде. — Долавям вълнението в гласа ти. Но това вълнение не е твое, а на Козо Шина. Документът Катей е свещен за Джибан, а не за теб. Струва ми се, че Козо Шина вече е новият оябун на клана Таки…

— Млък! — изкрещя извън себе си Масаши. — Сечеш клона, на който седиш! Да не би да се мислиш за най-великия?!

— Не — малко тъжно отвърна Уде. — Просто виждам по-надалеч от теб и Козо Шина. Мога да забравя за документа Катей, мога да си дам сметка, че за нас той е безвъзвратно изчезнал… Но едновременно с това мога да преценя коя е най-голямата заплаха за клана в момента. Това е Майкъл Дос, тръгнал по пътя на баща си. Филип Дос все пак успя да те държи встрани от властта, особено когато беше жив баща ти… И несъмнено щеше да те ликвидира, ако беше останал жив…