Эрик Ластбадер - Документът Катей

— Не искам пари.

— Но един ден ще ги искате — поклати глава Дзен Годо.

Мичико остана с Филип още дълго след оттеглянето на баща си.

— Баща ми държи да разберете някои специфични подробности в тази история — промълви тя. Под пепелявото на цвят официално кимоно се виждаше снежнобялото й бельо. Беше толкова фино, че под него прозираше безупречната кожа.

— Не разбирам — промълви объркано Филип, докато тя се освобождаваше от дрехата си. — Едва ли точно това е имал предвид. Вие сте омъжена жена.

— Бракът ми с Нобуо Ямамото, първороден син на семейство Ямамото, беше организиран от баща ми. Аз нямам нищо общо с това.

— Насила ли ви накара? — погледна я с любопитство Филип.

— Насила? — с недоумение го погледна Мичико. — Той създаде тази връзка, тя е изцяло делова. Семейство Ямамото изгражда широка мрежа от производствени предприятия в областта на тежкото машиностроене. Баща ми, в качеството си на президент на „Банк ъф Нипон“, създаде една местна банка, която след време ще се превърне в основен кредитор на концерна Ямамото.

Той твърдо вярва, че именно по този начин ще се изгради бъдещето на Япония. Бюрокрацията решава кои отрасли трябва да имат приоритетно развитие. Тя определя и компаниите, на които да бъдат отпуснати изгодни дългосрочни кредити. „Банк ъф Нипон“ съответно разкрива свои клонове в избраните региони и финансира тези компании. Но създаването на нова промишленост изисква време, парите бързо свършват. Баща ми е разбрал, че веднъж отпуснали кредити на новите компании, банките нямат друг избор и трябва да продължават да ги финансират.

Нарича това претоварване. Защото, раздали прекомерно големи кредити, местните банки постепенно стават притежатели на предприятията, чието изграждане финансират. Така ще стане и в случая с Ямамото. С тази разлика, че благодарение далновидността на баща ми, нещата тук ще имат обратен знак — Ямамото ще стане притежател на банката.

Бъдещето на Япония, описано от това фино, полуголо създание, прозвуча тайнствено и вълнуващо в ушите на Филип. За миг си представи, че е герой от велик епос, сблъскал се с могъщ и загадъчен оракул. Спомни си първата среща с Мичико, там, край руините на храма Канон. Този спомен още повече засили загадъчната й тайнственост. Сякаш беше възкръснала от пепелта на храма, сякаш беше превъплъщение на всички онези изгубени души, чиито тела са били изпепелени в пожара и чиито стенания той беше доловил в онази хладна и мъглива утрин.

— Значи вие ще бъдете една изключително богата жена — дрезгаво каза той.

— Пари! — презрително изсумтя Мичико. — Дори не бих ги погледнала, но за съжаление те са лостът към властта!

— Нобуо Ямамото ще разполага с огромна власт — отбеляза Филип.

— Не — поклати глава Мичико, тялото й под финото бельо помръдна толкова изкусно, че Филип не можеше да отдели поглед от него. — Той ще разполага с много пари, но не умее да цени властта. Не знае нито как да се сдобие с нея, нито как да я използва. Нобуо се стреми единствено към парите. Те му дават възможност да организира блестящи празненства за своите приятели, да им доставя жени, да ги напива до безсъзнание, а след това цяла нощ да пеят песни и да се веселят. Иска да ги глези както майката глези своето бебе и това му стига… „Гу-гу“… Така го посрещам, когато се прибере у дома след подобна нощ. „Нима не разбираш езика, на който си говорил цяла нощ?“

Раменете й бяха прекрасни, от шията й се излъчваше неповторима грациозност. Малките твърди гърди се повдигаха и отпускаха под фината коприна в такт с дишането й. Кръстчето й беше толкова тънко, че Филип с лекота би го обхванал с дланите си. Разсъблечена, тя изглеждаше крехка и напълно беззащитна.

— Властта, която бихме притежавали, ще бъде изцяло моя заслуга — продължи тя. — Съмнявам се дали Нобуо някога ще осъзнае това, но татко успя да ме научи как се придобива власт.

Страхотно съблазнителна.

— Искаш ли ме? — тихо прошепна тя. Светлината на настолната лампа зад гърба й очертаваше златист кръг около гарвановочерната й коса.

Филип откри, че му е трудно да говори.

— Едва ли бих могъл да се нарека мъж, ако не те исках — промърмори той.

— Това ми трябва — погледна го и очите тя. — Мъж, а не дете.

Стана, копринената поличка се плъзна от бедрата й към пода. По изящно очертаните й хълбоци пробягаха сенки. Превръщаха се в непрогледен мрак там, където се криеше все още неизследваната и толкова желана от него „делта“.