Эрик Ластбадер - Операция „Бялата звезда“

— Да, така е — призна Николев, поръча водка за тримата на приближилия се келнер, после продължи: — Но ние трябва да обсъдим някои важни въпроси, а в Москва човек просто е длъжен да подбира мястото на преговорите с изключително внимание…

— Преговори?

— Какво казва? — попита Ръсел, разтревожен от изражението на лицето й. Изчака превода, после лицето му почервеня. — Какво, по дяволите, иска тоя гонзо?

— Тоя гонзо иска да ви направи едно предложение — отвърна на почти безупречен английски Николев.

Над масата се възцари тежко мълчание. Ако можеше да убива, погледът на Тори положително би отрязал главата на Ръсел.

Николев прочисти гърлото си, смущението му изглеждаше не по-малко от тяхното. Донесоха водката й това, поне временно, ги избави от неудобството. Той вдигна чашата си и попита:

— За какво ще пием?

— За закриването на затвора Лефортово — отвърна Тори.

— И официално разследване на извращенията там — добави капитан Николев.

Отпиха по глътка, Тори изпита неясно неудовлетворение, сякаш беше направила компромис с нещо нечисто… в крайна сметка човекът насреща й беше офицер от Граничните войски на КГБ — един от тях… Каква игра е замислил? Успокои дишането си и пусна в действие своето „ва“. Искаше да прозре стратегията на руснака, чувстваше се неудобно в неведение…

Двамата с Ръсел още не бяха стъпили в опасната зона и вече се оказаха в плен на врага… Но дали врагът действително е капитан Николев?

„Ето я главната опасност на занаята, помисли си тя. Най-важното във всяка шпионска мисия е да идентифицираш евентуалните си врагове и съюзници…“

Именно този стремеж поддържа жива най-древната професия в историята на човечеството, въпреки електронната техника и компютризацията.

И я прави решаваща в много отношения, тъй като изпадаш в беда именно когато си предаден от онзи, когото си считал за съюзник… Това важи както за отделния индивид, така и за цели институции и държави…

Не усети нищо особено да се излъчва от този човек. Нито враждебност, нито приятелски чувства. От него лъхаше само дълбоко скрито напрежение. Доста по-различно от напрежението, което тя и Ръсел изпитваха по време на акция — някак по-силно, по-мрачно и по-прикрито, разделено на многобройни пластове. „Интересно защо е под влиянието на толкова силен стрес, запита се тя. От какво се страхува?“

— Ще направя опит да ви обясня — наруши мислите й капитан Николев. — Огледайте се, ще видите предимно военни. Повечето работят отсреща… Познавам доста от тях, макар и неособено добре. Не сме си гостували, децата ни не играят заедно… Но те също ме познават и благодарение на този факт това място е най-сигурното на света за мен… Мога да доведа тук когото пожелая и това няма да направи впечатление. Всички ще бъдат убедени, че става въпрос за мои приятели или гости — изви глава и попита: — Сега разбирате ли?

— Започвам — кимна Тори. — Но няма да е зле да обясните това малко по-подробно на господин Слейд. Той включва по-бавно от мен…

— Наистина ли? — попита Николев и хвърли любопитен поглед към Ръсел. — Опасявам се, че познанията ми по английски ще се окажат недостатъчни…

— Акцентът ви не е лош — насърчи го Тори. — А господин Слейд ще установи как сте с речниковия запас…

Николев се засмя.

— Обичам духовитостта — призна той. — Особено у жените. Много е удобна, не мислите ли?

— Искате да кажете успокояваща — поправи го Тори 6 6 Игра на думи — в буквален превод comfortable означава удобен, а comforting — успокояващ. — Б.пр. . — Зависи от духовитостта.

— Ако получа възможност да ви опозная по-добре, сигурно ще си направя цял каталог с вашите духовитости — доволно се усмихна Николев. — Много се надявам това да стане…

Търпеливо изчака размяната на погледи между Тори и Ръсел, после внимателно подхвърли:

— Зная, зная… Пак се питате: „Какво, по дяволите, иска тоя гонзо?“… Между другото, какво означава „гонзо“?

— Нещо като клоун — хладно отвърна Ръсел.

— Ясно — понамръщи се Николев. После поднесоха първото ястие и лицето му отново се разведри. — Тук се работи с фиксирано меню. Надявам се, че това няма да ви направи лошо впечатление…

— Започваме да свикваме — сви рамене Тори.

По време на храненето почти не разговаряха. Когато прибраха чиниите и от последното ястие, Николев вдигна глава и попита:

— Много зле ли беше?

— Е, не е като в „Лютек“ — въздъхна Ръсел и сипа захар в чашата силен чай, която му поднесоха.