Эрик Ластбадер - Сирените на Холивуд

Всъщност хотелът имаше две различни фасади. Защото над потъналата в бръшлян шестетажна постройка в европейски стил се извисяваше с целия си блясък кула от мед, алуминий и опушено стъкло, която виеше трийсет и шестте си етажа високо над града. След откриването му преди три години „Оберж“ стана обект на най-голям интерес в Сан Франциско, затъмнявайки славата на хотел „Хайът Риджънси“ в Ембаркадеро Сентър и Трансамериканската пирамида.

Силка слезе от лимузината и хлопна вратата след себе си. Докато двамата с Бено Кътлър разговаряха с управителя на хотела, няколко пикола в ливреи отвориха багажниците на колите, започнаха да вадят багажа и да го трупат във фоайето.

След малко Силка почука на шофьора да отключи вратата на лимузината, надникна вътре и съобщи на Крис:

— Осигурена е допълнителна охрана.

— Дали са същите хора, които бяха и миналия път?

Силка кимна.

— Постарали са се. На единия дори му прекъснали отпуската. Бил отишъл за риба на Тахо 26 26 Езеро на границата между Калифорния и Невада, дълго 22 мили — Б.пр. — засмя се той. — На копелето май много му се ще да разбива глави.

— Остави на него — рече Крис. — Ти няма какво да се занимаваш с тия глупости през цялото време.

Гласът му прозвуча така, сякаш говореше предвоенен съвет.

— Всичко е уредено — допълни Силка. — Остана само да приготвя пропуските на госпожица Уитни, като се качим горе. Иначе ще има да я спират на всеки пропускателен пункт — той хвърли поглед наоколо. — Хайде, когато сте готови, да вървим.

Огромното фоайе беше прохладно и мрачно. Бледожълти колони в дорийски стил подпираха боядисания в жълтеникавокафяво и златно таван, украсен с амурчета и ангелчета.

Вляво фоайето извиваше в чупка, на чиято стена се виждаха дискретно написани на ръка табели, сочещи към бара, към ресторант „с кулинарни новости“, който работеше от шест часа вечерта, и към съседното до него кабаре, чиято програма включваше и участието на Шърли Беси.

Тук-там бяха разположени дивани и кресла в зелено-златна дамаска, заобиколени с висока папрат; широките им листа хвърляха лека сянка и в същото време служеха като естествен параван. Подът беше от пъстър мрамор, покрит в средата с огромен ориенталски килим.

„Хартбийтс“ бяха ангажирали целия пети етаж на хотелската част в европейски стил, което на практика включваше и шестия, тъй като всички стаи там бяха двуетажни. На туристите, разбира се, се предлагаше разкошът на модерната кула от стомана и стъкло с гимнастически салон и закрит плувен басейн с олимпийски размери, намиращи се на последния етаж, високо над града.

Мезонетите в ниската сграда имаха самостоятелни сауни и вани за масаж. Единственото, което липсваше, беше шведска масажистка, но тя можеше да бъде поръчана само с натискането на един бутон. Затова не беше чудно, че резервациите за „Оберж“ се правеха година и половина предварително.

Крис и Даяна се настаниха в ъгловия апартамент в дъното на коридор, чиито стени бяха украсени с блестящи черно-бели гравюри с изгледи от Сан Франциско и портрети на мъже в тъмни костюми. Както и да се погледнеше, апартаментът беше наистина внушителен. Вляво имаше напълно оборудвана кухня в мед и хром свързана към трапезария с дъбова маса, около която спокойно можеха да седнат дванайсет души.

Две огромни двойни врати насреща водеха към гостна, на която малко й липсваше да стигне размерите на футболно игрище. Едната й стена, цялата в тесни прозорци, гледаше към белия като алабастър, блестящ от яркото слънце град.

В по-далечния десен ъгъл вита стълба, обсипана с мънички лампи, водеше нагоре към две спални, всяка от тях с баня, сауна и вана за масаж.

Докато във фоайето техническият екип на групата влизаше и излизаше с апаратура и с промени в програмата, а нахлулите представители на пресата се надпреварваха да връчат графиците си за интервюта, които Крис и Найджъл можеха да потвърдят или отхвърлят според настроението си, и уреждаха с Бено пропуски за елитните журналисти, Силка изведе Даяна от тази суматоха и я придружи до апартамента й.

Мраморната му облицовка беше достатъчна да се построи един средно голям палат. Даяна си избра спалнята в тъмнозелено — другата беше в тъмносиньо. Стаята бе обляна в слънце. Тя чу зад гърба си Силка да дава указания на пиколото къде да остави багажа й. „Да, каза той по едно време, точно тя е.“

Даяна се приближи до прозореца. Въздухът изглеждаше кристалночист, особено ако трябваше да се сравни, с този на Лос Анджелис, наситен почти неизменно със смог. Тя проследи с поглед очертанията на сградите, потопени отвесно в тъмния лазур на залива. Край пристаните кръжаха чайки. С крайчеца на окото зърна яркочервения и златист проблясък от лифта миг преди да се изгуби зад хребета на Рашън Хил и да се гмурне към морския бряг. Стори й се, че на един ъгъл в далечината разпозна уличен музикант с лъскав костюм. Гледката породи у нея копнеж и тя да се разходи по тези улици.