Клайв Касслер - Кралството

Небеса и гранитни стени изпълниха погледа му, а далече долу кипеше река…

Падането спря изведнъж. Ударът изкара въздуха му. Вдиша няколко пъти. Отвори очи. Виждаше само един черен стоманен цилиндър.

Пистолет, помисли си зашеметено. Още стискаше пистолета си.

Лежеше по корем върху един от големите клони на покрито с мъх дърво. Огледа се. Явно бяха паднали от прозорец на храма. Дървото, израсло от външната стена на храма, беше вкоренено в малко парче земя на ръба на платото. Под него имаше триста метра до река Цангпо.

Сам чу стон под себе си. Проточи врат — Ръсел лежеше по гръб до дървото. Очите му бяха отворени и гледаха Сам.

С лице, изкривено от болка, Ръсел седна. Дясната му ръка се плъзна по единия крачол и го повдигна. Към ботуша си беше прикрепил кобур. Ръсел посегна към револвера в него.

— Недей, Ръсел! — каза Сам.

— Върви на майната си!

Сам се прицели в гърдите на Ръсел.

— Недей! — отново го предупреди той.

Ръсел откопча кобура и извади револвера.

— Последен шанс — каза Сам.

Ръсел понечи да вдигне ръка.

Сам стреля. Ръсел ахна и падна назад с очи, сляпо втренчени в небето.

Водена от бясно подскачащия лъч на челника си, Реми се хвърли през свода. В камъните до нея се забиваха куршуми. Реми се завъртя, стреля на сляпо два пъти и продължи да тича.

Оказа се отново в коридора. Шахтата остана вляво от нея. Реми се обърна надясно и продължи, като полунакуцваше, полутичаше. Отпред челникът й освети тъмен кръг в пода. Още една шахта. Реми се опита да я заобиколи, но болката и нараненият глезен й попречиха и тя се изтърколи през отвора.

Падането, за щастие, беше кратко. Тази шахта беше може би наполовина по-плитка от първата. Реми се приземи на дупето си. Този път болката беше твърде силна, за да я сподави. Изкрещя! Претърколи се и затърси пистолета си. Нямаше го.

Трябваше й нещо… каквото и да е. Марджъри идваше.

Лъчът от челника на Реми се спря на някакъв дървен предмет. Още преди съзнанието й да й каже какво е, ръцете й го заопипваха — тъмно дърво, тежък черен лак, без видими сглобки…

Тя протегна ръка, обхвана ръба на кутията с върховете на пръстите си и я придърпа към себе си. На ярката светлина Реми видя четирите символа — четирите знака на лова, разположени в квадрат.

— Хванах те!

Марджъри се спусна през отвора и се приземи като котка в краката на Реми. Завъртя автомата си, така че да сочи към Реми.

— Не и днес! — извика Реми.

Грабна сандъка на Теуранг, вдигна го с две ръце над главата си и се изправи със скок, като удари силно Марджъри в челото.

Лицето на полукитайката се отпусна, тя подбели очи и обляна в кръв се строполи на земята без да помръдне.

Стъписана, Реми заотстъпва, докато гърбът й не се опря в каменната стена. Плъзна се по нея и седна. Затвори очи.

След известно време някакви звуци достигнаха до объркания й ум.

— Реми? Реми?

Сам!

— Тук съм! — извика тя. — Тук долу!

След трийсетина секунди в отвора на шахтата се появи лицето на Сам.

— Добре ли си?

— Може да ми трябва преглед, но съм жива.

— Това същото, за което си мисля ли е?

Реми потупа сандъка до себе си.

— Просто ми попадна. Чист късмет.

— Мъртва ли е Марджъри?

— Не мисля, но я ударих доста силно. Може никога да не е същата.

— За нейно добро е. Готова ли си да се качиш?

Сам, въоръжен с автомата на Ръсел, си беше проправил път до главния тунел. Не знаеше къде е Жилан, затова просто взе раницата си и пое към втората шахта и Реми.

След трийсет минути двамата е озоваха отново в Голямата стая. Заедно извадиха от шахтата отпуснатото тяло на Марджъри. Сам подаде на Реми автомата, взе Марджъри и я прехвърли през рамо.

— Внимавай за Жената — дракон — каза той на Реми. — Ако я видиш, стреляй и не питай.

Когато наближиха изхода на тунела, Реми спря.

— Чуваш ли това?

— Да… Някой си подсвирква. — Сам се ухили. — Това е „Владей, Британия“ 10 10 Популярна британска патриотична песен, написана през 1740 г. — Бел.прев. !

Сам и Реми предпазливо се показаха от тунела.

На седем-осем метра, с гръб към една канара седеше Джак Карна. Забеляза ги и спря да свири. Махна им жизнерадостно.

— Привет-мривет! Ха-ха, това се римуваше. Колко съм умен.

Втрещени, Сам и Реми се приближиха до него. Под шала, който бе увил около врата си, Карна бе натъпкал няколко марли, а в скута си държеше беретата на Аджай.

На метър-два от него Жилан Шъ лежеше по гръб, а главата й беше подпряна на сгънатия анорак на Аджай. И двете й бедра бяха пристегнати с окървавени превръзки. Жилан беше будна — гледаше ги свирепо, но не продумваше.