Клайв Касслер - Кралството

Сам и Реми споделиха по една усмивка. Преминаха през толкова много перипетии, изминаха толкова много пътища и сега целта им беше само на петнайсет минути… или поне така се надяваха.

Карна беше кълбо от нерви. Стискаше челюсти, мачкаше топката в ръката си и не отлепяше очи от гледката през прозореца.

— Добре ли си, Джак? — попита Сам.

— Идеално, приятелю! Почти стигаме, нали?

— Наближаваме периметъра на координатите, които ми дадохте — заяви Гупта.

Аджай беше дал ориентировъчен диаметър от три километра. Около тях се издигаха подобни на обелиски възвишения с плоски върхове. Река Цангпо се увиваше в основите на отвесните скали като разпенена бяла панделка.

— Не виждам много каяци — отбеляза Сам. — Или какъвто и да било знак от хора.

Карна вдигна погледа си от картата, която гледаше, и отвърна:

— Бих се изненадал, ако видите. Погледнете на какво прилича терена. Само най-решителните — или най-лудите, смеят да припарят тук.

— Не знам като обида или като комплимент да го приемем — прошепна Реми на Сам.

— Ако се върнем живи, ще е комплимент — отвърна й той с усмивка.

Карна се обърна към Аджай:

— Помоли Гупта да се движи така, че да огледаме по-добре тези възвишения. Ако изчисленията ми са верни, сме точно над мястото.

Аджай предаде молбата на пилота. Гупта забави скоростта и започна да обикаля всяко едно от скалните възвишения. Променяше височината, за да могат пътниците да оглеждат отблизо образуванията. Реми не спираше да снима.

— Там! — извика внезапно Джак и посочи напред.

На сто метра от другата страна на прозореца се издигаше скално възвишение със средни размери — триста метра високо и широко около петстотин. Отвесните гранитни стени бяха покрити с увивни растения, листа и големи туфи мъх.

— Виждате ли го? — Показалецът на Карна се движеше по стъклото. — Формата… Започнете отдолу и продължете нагоре… Виждате ли къде започва да се разширява и как на трийсет метра под платото, внезапно се разгръща? Кажете ми, че го виждате!

На Сам и Реми им трябваха няколко секунди и по лицата им бавно се разляха усмивки.

— Огромна гъба! — възкликна Реми.

Клисурата на река Цангпо, Китай

След няколко неуспешни захода заради силния вятър, Гупта успя да задържи хеликоптера над възвишението. Карна забеляза малка полянка в джунглата, близо до ръба на платото и я посочи на пилота. Той внимателно приземи хеликоптера. Щом перките спряха, всички слязоха и нарамиха екипировката.

— Това напомня ли ти на нещо? — Сам погледна внимателно Реми.

— Абсолютно!

Платото напомняше на онези, които бяха обходили в Северен Непал.

Под краката им се разстилаше килим от мъх, който преливаше от тъмнозелено до резедаво. Точно срещу тях се издигаше стена от гъста джунгла, в която се виждаха няколко подобни на тунели пътеки. Въздухът беше пълен с жуженето на насекоми и птичи крясъци. В едно дърво наблизо се мерна маймуна.

Джак и Аджай се приближиха до Сам и Реми.

— За щастие, районът за претърсване е малък — каза Карна. — Ако се разделим на две групи, ще се справим по-бързо.

— Съгласни сме — отвърна Сам.

— Още нещо — продължи Карна. Приклекна до раницата си, потършува известно време и накрая извади два револвера 38-и калибър. Подаде ги на Сам и Реми.

— Аз също имам, разбира се. Колкото до Аджай…

Аджай извади полуавтоматична „Берета“ от задната част на колана си, показа им го и го върна обратно.

— Очакваме ли проблеми? — попита Реми.

— В Китай сме, скъпа. Всичко може да се случи: бандити, терористи, китайската армия…

— Ако попаднем на китайската армия, тези пистолетчета само ще ги ядосат.

— Ще му мислим, ако стане. А и вероятно ще намерим каквото търсим и ще се върнем през границата, преди да падне нощта.

Сам каза:

— Реми и аз ще поемем на изток. Джак, вие с Аджай сте на запад. Ще се срещнем тук след два часа. Възражения?

Нямаше.

След като провериха дали радиостанциите им имат обхват, четиримата се разделиха. С включени челници и мачете в ръце, Сам и Реми избраха една от пътеките през джунглата и поеха по нея.

На три метра вече почти нищо не се виждаше. Сам отсече няколко лиани на пътя им, след което спряха, за да се огледат.

— Ежегодните количества дъжд, които падат тук, сигурно са огромни — каза Сам.

— Над две хиляди и петстотин милиметра — отвърна Реми и се ухили. — Знам колко обичаш фактите и проверих.

— Гордея се с теб.

На около метър над главите им се полюшваше плетеница от лиани, толкова гъста, че не виждаха нищо от самата гора.