Клайв Касслер - Кралството

Карна улови нишката на мисълта на Сам:

— От Великия град Де Терци продължава на изток и стига до… Не знам. Там се вижда само един знак „Х“.

— Шангри-Ла? — предположи Реми.

Карна помълча малко и каза:

— Ще трябва да ме извините. Ще се чуем по-късно.

Иконката в чата му угасна.

Карна се върна на линия след трийсетина минути.

— Има някои ориентири на онази карта, които трябва да сверя, но ако използваме за мярка разстоянието от гомпа Шекар до Лхаса, последната част от пътешествието на Де Терци е приключила в района, познат като каньонът Цангпо.

— Това беше мястото, където ти предполагаше, че е Шангри-Ла, нали? — попита Сам.

— Да, така е… Сам, Реми, може би току-що решихте загадка на шестстотин години!

— Да не прибързваме — каза Сам. — Колко време ще ти отнеме да уточниш координатите?

— Започвам веднага. Дайте ми един ден.

Регион Арунахал Прадеш, Северна Индия

— Джак! — провикна се Реми. — Не мислех, че ще те видим тук.

Карна се измъкна от джипа и се озова в прегръдките на Реми.

— Радвам се, че се върна, Джак — стисна топло ръката му Сам.

— Аз също.

До Карна Аджай им кимна и им се усмихна.

— Изглеждате по-добре от последния път, когато видях лицата ви — усмихна се Карна. — Реми, как е кракът ти? А гърдите?

— Достатъчно добре, за да се разхождам насам-натам, без да стискам зъби. Имам ластични превръзки, удобни ботуши за катерене и няколко опаковки ибупрофен.

— Страхотно!

— Ще изпревари всички ни — не се сдържа да я подкачи Сам.

— Някакви проблеми със стигането дотук? Някой да ви е следил? Някакви подозрителни хора?

Реми отвърна:

— Нищо от гореизброеното.

След последния си разговор с Чарлс Кинг нито го бяха виждали, нито го бяха чували. Децата му и Жилан Шъ също не се бяха мяркали. Сам и Реми бяха хем доволни от това, хем изпълнени с подозрения.

— Джак, как преодоля страха си от летенето? — попита Сам.

— Всъщност не съм — отвърна Карна. — От мига, когато излетяхме от Катманду, до този, в който слязохме в Бангладеш, бях ужасен. Вълнението ми за експедицията обаче временно победи страха… Воала! Ето ме тук.

„Тук“ беше краят на едно осемстотинкилометрово пътуване по земя, което Сам и Реми приключиха няколко часа по-рано.

Разположен по бреговете на река Сианг (Брахмапутра), тихият градец Инкьон с население деветстотин души беше последният малко по-населен град в най-северните части на Индия. Следващият град Нинчи в Тибет се намираше на сто и петдесет километра на североизток, заобиколен от едни от най-непроходимите джунгли в света.

Бяха изминали десет дни от разговора в чата. От тогава Сам и Реми се подготвяха за прехода. Карна, верен на думата си, се свърза с тях ден след разговора, след като беше работил цялата нощ с надеждата да дешифрира картата от разказа.

Уменията за ориентиране по земя на Де Терци са си съперничели с тези на Пазителите, обясни Карна. И ориентирите, и разстоянията по картата на Де Терци били изключително точни. След изчисленията си Карна беше сигурен, че е успял да определи къде се намира Шангри-Ла, с отклонение до три километра. Както беше подозирал, координатите бяха в сърцето на клисурата на река Цангпо.

Сам и Реми проучиха района в „Гугъл Земя“, но видяха само високи върхове, буйни реки и гъсти гори. Нищо не им заприлича на гъба.

Карна потупа двамата си приятели по гърбовете и каза:

— Какво ще кажете да влезем някъде, да пийнем и да поговорим? Най-добре да разберете какво ви очаква, преди да тръгнем утре сутринта.

Хотелът им беше двуетажна сграда с ламаринен покрив и дъсчени стени. Долното ниво беше отделено за рецепция и ресторант, сякаш откраднат от уестърн — дървени подове, заоблен барплот, вертикални подпори и открити напречни греди на тавана.

Стаите им бяха на втория етаж.

Ресторантът беше изненадващо пълен. Намериха си маса до стената, под примигващ неонов надпис, и си поръчаха четири бири.

— По-голямата част от това, което ще ви кажа, научих от Аджай, но тъй като той не е много по приказките, ще разчитате на паметта ми. Както ви казах, Аджай обича да се навърта тук, така че сме в добри ръце. Между другото, Аджай, как сме с транспорта?

— Всичко е уредено, господин Карна.

— Отлично. Поправи ме, ако се отнеса в маловажни приказки, Аджай.

— Добре, господин Карна.

Карна въздъхна.

— Не мога да го накарам да ми вика Джак, нищо, че опитвам от години.

— Изглежда двамата със Селма са учили маниери на едно и също място — отбеляза Сам.