Майкл Коннелли - Законът на Бош

— Разбира се, че знаете. Няма начин. Какво мога да направя за вас?

— Искам да прегледам броевете на „Лос Анджелис Таймс“ отпреди три години.

— Да търсите с ключова дума?

— Предполагам. Какво означава това? Библиотекарката се усмихна.

— Броевете на „Таймс“ от 1987 година насам са качени на компютър. Ако онова, което търсите, е публикувано след тази година, трябва само да седнете пред някой от компютрите ни, да напишете ключова дума или фраза, например име, и да я търсите.

— Чудесно. Точно това искам да направя.

Тя се усмихна отново и ми даде някакво пластмасово устройство. Не приличаше на компютрите, които бях виждал.

— Как да го използвам?

Жената едва не се изсмя на глас.

— Това е пейджър. В момента всичките ни компютри са заети. Ще ви позвъня по пейджъра веднага щом някой се освободи.

— Аха.

— Пейджърът не работи извън сградата. И не издава звук, а вибрира. Затова го дръжте в себе си.

— Добре. Имате ли представа колко време ще трябва да чакам?

— Имаме ограничение от един час. Това означава, че някой от компютрите ще се освободи след трийсетина минути. Но повечето хора не ги използват цял час.

— Благодаря. Ще бъда наблизо.

Намерих свободна маса в една от читалните и реших да Поработя върху хронологията на случая. Извадих тетрадката си и на празна страница написах трите ключови думи и събития, които знаех.

Анджела Бентън — убита на 16 май 1999 г.

Обир на снимачната площадка — 29 май 1999 г.

Марта Геслер — изчезнала на 19 март 2000 г.

После добавих нещата, които не ми бяха известни.

Телефонно обаждане, Геслер/Дорси — ????

След няколко минути се сетих за друго, което можете да обясни нещо, което ме притесняваше.

Убийството на Дорси и прострелването на Крос ????

Огледах се, за да видя дали някой използва клетъчен телефон. Исках да се обадя, но не бях сигурен дали това е позволено в библиотеката. Забелязах един мъж, който бързо грабна някакво списание от лавицата, без да го поглежда, и се обърна. Беше по джинси и памучна риза. Нищо в него не показваше, че е от ФБР, но ми се стори, че ме наблюдава и че не иска да разбера, че ме следи.

Прибрах тетрадката, станах и тръгнах към лавицата със списания. Минах покрай мъжа и забелязах, че списанието, което бе грабнал, е „Родителите днес“. Още една улика срещу него — той не приличаше на родител. Вече бях убеден, че ме наблюдава.

Приближих се до бюрото, наведох се и прошепнах на госпожа Молой:

— Може ли да попитам нещо? Позволено ли е да се използват клетъчни телефони в библиотеката?

— Не. Някой ви притеснява, защото говори по телефона ли?

— Не, просто се питах какви са правилата. Благодаря.

Преди да се обърна тя ми каза, че тъкмо се готвела да ми позвъни по пейджъра, защото се е освободил компютър. Върнах й пейджъра и госпожа Молой ме заведе в преградена кабинка, където чакаше светещият монитор на компютър.

— Желая ви успех — каза тя и тръгна към бюрото си.

— Извинете — извиках я аз. — Но не знам как да получа достъп до „Таймс“.

— Има икона.

Огледах бюрото, но там бяха само компютърът, клавиатурата и мишката. Библиотекарката започна да се смее, после закри устата си с ръка.

— Съжалявам — каза тя. — Изглежда… нямате представа какво да направите.

— Наистина нямам. Бихте ли ми помогнали поне да започна?

— Чакайте малко. Ще отида да проверя дали не ме чакат читатели.

— Благодаря.

Тя се върна след трийсет секунди, наведе се над мен и използвайки мишката, влезе в архивите на „Таймс“.

— Сега само трябва да напишете ключова дума за статията, която търсите.

Кимнах в знак, че разбирам поне дотолкова, и написах името Алехандро Пениенда. Госпожа Молой протегна ръка и натисна клавиша ЕМТЕК. Търсенето започна. След пет секунди на екрана се появиха резултатите. Имаше пет попадения. Първите две бяха от 1991-ва и 1994-та, а последните три — от 2000 година. Пропуснах първите две, защото не бяха свързани с Пениенда, от когото се интересувах. Следващите три бяха от март 2000 година. Преместих курсора на първата статия — от 1 март 2000 година — и натиснах клавиша за четене. Текстът изпълни горната половина на екрана. Беше кратък репортаж за началото на процеса срещу Алехандро Пениенда, обвинен в убийството на бижутера Кунуон Парк, кореец.

Вторият репортаж също беше кратък, но предоставяше информация за онова, което търсех. Присъдата срещу Пениенда бе произнесена на 14 март. В статията се описваха събитията от предишния ден. Извадих тетрадката от джоба си и попълних хронологичните си записки, като добавих новата информация за точните дати.