Майкл Коннелли - Хорът на забравените гласове

„Още щом научих, че започваме да преразглеждаме стари случаи, вдигнах слушалката и им се обадих — разказа вчера комисар Артуро Гарсия в кабинета °и в командния център на бюрото в Долината. — Не мога да забравя този случай. Онова красиво момиче, отвлечено от дома си толкова жестоко. Всяко убийство в нашето общество е недопустимо, обаче това ме измъчва повече от останалите“.

Мюриъл Верлорън, майката на Ребека, продължава да живее в къщата на Ред Меса Уей, от която е отвлечена нейната шестнайсетгодишна дъщеря. Спалнята на момичето е запазена непокътната от нощта, през която то било измъкнато през задната врата, за да не го видят никога повече.

„Не искам да променям нищо — каза през сълзи майката, докато приглаждаше с ръка покривалото на леглото на дъщеря си. — Така оставам близо до нея. Никога няма да променя тази стая, нито ще напусна къщата“.

Детектив Хари Бош, който ръководи възобновеното следствие, съобщи на „Дейли Нюз“, че в случая има няколко обещаващи следи. Най-големи надежди се възлагат на техническите постижения, направени от 1988 г. Насам. По оръжието на убийството е открита кръв, която не принадлежи на Ребека Верлорън. Бош обясни, че ударникът на пистолета е „ухапал“ стрелеца по ръката, все едно е взел проба от кръвта и тъканта му. През 1988 г. Пробата можела само да се анализира, определи и съхрани. Днес може директно да се свърже със заподозрян. Трудното е да се открие този заподозрян.

„Случаят е бил грижливо разследван — сподели детективът. — Били са разпитани стотици хора, били са разчепкани стотици следи. Проверяваме всичко това, но голямата ни надежда е в ДНК пробата. Според мен тя ще разреши случая“.

Детектив Бош обясни, че макар жертвата да не била изнасилена, имало елементи на престъпление от психосексуален характер. Преди десет години щатското министерство на правосъдието създало база данни, съдържаща ДНК проби от всеки човек, осъден за сексуално престъпление. В момента ДНК материалът от делото Верлорън се сравнява с тези проби. Хари Бош смята, че убийството на Ребека Верлорън най-вероятно не е изолирано престъпление.

„Според мен убиецът едва ли е извършил само това престъпление и после е заживял почтено. Характерът на престъплението показва, че този човек навярно е извършил и други. Ако е бил залавян и неговата ДНК е въведена в база данните, да го разкрием е само въпрос на време“.

Ребека е отвлечена от дома й през нощта на 5 юли 1988 г. Три дни полицията и местната общност я издирват. Една жена, която яздела в Оук, намерила тялото, скрито зад повален дънер. Въпреки че следствието открило много неща, включително че Ребека абортирала около месец и половина преди смъртта си, полицията не успяла да установи кой е убиецът и как е проникнал в къщата.

Престъплението е оставило отпечатъка си върху живота на много хора. Родителите на жертвата се разделят и Мюриъл Верлорън не може да каже къде се намира сега съпругът й, бивш собственик на ресторант в Малибу. Тя сподели, че разрушаването на брака им е пряко свързано с напрежението и скръбта от загубата на единствената им дъщеря.

Един от първоначалните следователи, Роналд Грийн, се пенсионира преждевременно от управлението и по-късно се самоубива. Гарсия смята, че неразкритото убийство на Ребека Верлорън е изиграло роля в решението на някогашния му партньор да сложи край на живота си.

„Рони взимаше нещата присърце и мисля, че онзи случай не престана да го измъчва“ — каза Гарсия.

В централния коридор на гимназията „Хилсайд“, където Ребека Верлорън била една от най-обичаните ученички, има паметна плоча, поставена от нейните съученици.

„Не бива да забравяме личност като Ребека“ — заяви директорът Гордън Стодард. Той е бил учител по времето, когато Верлорън била ученичка в „Хилсайд“.

Една от приятелките и съученички на Ребека днес е учителка в същата гимназия. Бейли Костър-Сейбъл пренощувала с нея само два дни преди убийството. Смъртта й я измъчва и тя казва, че често мисли за приятелката си.

„Мисля за нея, защото ми се струва, че това може да се случи с всеки — сподели Сейбъл вчера след края на учебния ден. — Това ме кара винаги да се питам едно и също: защо точно нея?“

Лосанджелиската полиция се надява най-после да даде отговор на този въпрос.

Бош погледна снимката на вътрешната страница, където статията продължаваше. Бейли Сейбъл и Гордън Стодард бяха фотографирани от двете страни на паметната плоча в „Хилсайд“. И тази снимка беше направена от Емерсън Уърд. Надписът гласеше: „Приятелката и учителят“. Бейли Сейбъл била съученичка на Ребека Верлорън, а Гордън Стодард й преподавал естествознание. Днес директорът Стодард заяви: „Беки беше добро дете. Това не биваше да се случва“.