Майкл Коннелли - Хорът на забравените гласове

Барът напълно оправда очакванията му. Две билярдни маси, бар за правостоящи и няколко очукани дървени сепарета. Въпреки че пушенето беше забранено, във въздуха се стелеше тежък син дим, висящ като призрак под лампата над всяка маса. Никой не протестираше.

Повечето мъже пиеха прави. И повечето имаха верижки на портфейлите и татуировки на ръцете. Макар и с променен външен вид, Бош знаеше, че ще изпъква. Видя място в сенките, където барът завиваше под монтирания в ъгъла телевизор, вмъкна се там и се наведе над плота с надеждата, че ще скрие външността си.

Барманката, изхабена жена с черен кожен елек и тениска, известно време не му обръщаше внимание, но това го устройваше. Не идваше, за да пие. Маки изсипа шепа монети от по двайсет и пет цента на една от масите и зачака своя ред да играе. И той не си бе поръчал пиене.

Десетина минути Маки оглежда щеките на стената и накрая намери една, която задоволяваше изискванията му. После застана до масите и се заговори с хората наоколо. Изглеждаше съвсем нехаен разговор, като че ли ги познаваше, но само от други игри на билярд.

Докато чакаше, наблюдаваше и отпиваше бира и уиски, които барманката най-после му беше донесла, Бош отначало реши, че хората също го зяпат, но после разбра, че всъщност се вторачват в телевизионния екран на по-малко от трийсетина сантиметра над главата му.

Накрая дойде редът на Маки и се оказа, че го бива. Той бързо овладя масата и победи седем претенденти — печелеше пари или бира. След половин час отсъствието на конкуренция явно му омръзна и стана небрежен. Осмият претендент го победи, след като Маки изпусна чист изстрел на осмата топка. Той прие загубата спокойно и остави върху зеления филц петдоларова банкнота. По изчисления на Бош Маки бе спечелил най-малко двайсет и пет долара и три бири.

Когато Маки пренесе бирата си на бара, Бош реши, че е време да се оттегли. Пъхна десетачка под празната си чаша от уиски и се обърна, без да показва на Маки лицето си. Излезе от бара и отиде при колата. Първо затъкна пистолета си отдясно, с дръжката напред. После запали двигателя и потегли по Сепълвида. На следващата пряка зави на юг. Обиколи квартала и спря до тротоара пред един пожарен кран. Оттук имаше добра видимост към входа на „Сайд Покет“ и можеше да проследи колата на Маки на север по Сепълвида към Панорама Сити. Маки може да бе сменил адреса си след изтичане на условната присъда, но Хари предполагаше, че не се е преместил далеч.

Този път не се наложи да чака дълго — Маки явно пиеше само безплатна бира. Излезе от бара десет минути след Бош, качи се в камарото и потегли на юг по Сепълвида.

Хари беше сбъркал. Маки се отдалечаваше от Панорама Сити. Това означаваше, че Бош трябва да направи обратен завой по почти съвсем пустия Сепълвида Булевард, за да го проследи. Прекалено явна маневра. Затова продължи да чака, наблюдаваше отдалечаващото се камаро в страничното огледало.

Когато видя мигачът на камарото да се включва, настъпи газта, рязко обърна мерцедеса и като едва не изгуби управление, зави надясно по Виктъри и настигна камарото на светофара при надлеза на магистрала 405. Маки обаче продължи на запад по Виктъри.

Следван от Бош, който прилагаше всевъзможни маневри, за да не бъде забелязан, Маки стигна чак до Удланд Хилс. На Мариано Стрийт, широка улица близо до магистрала 101, най-после зави по дълга отбивка и паркира до малка къща. Хари го подмина и спря по-нататък, после слезе и се върна пеш. Чу входната врата на къщата да се хлопва и видя, че лампата на верандата угасва.

Бош се огледа. Намираше се в квартал с тесни парцели — бивши имоти, предназначени за ферми преди десетилетия, нарязани на части, заради разрастването на града. Бяха с предна и задна част, между които минаваше тясна отбивка.

Това затрудняваше наблюдението. Бош предпазливо закрачи по отбивката, като едновременно наблюдаваше къщата в предния парцел и къщата на Маки отзад. Камарото бе паркирано до очукан форд пикап. Това означаваше, че Маки може би има съквартирант.

Спря да запише номера на форда и забеляза на пикапа стара лепенка, на която пишеше: „Последният американец, който напусне Лос Анджелис, да вземе знамето“. Поредният щрих към очертаващата се в съзнанието на Бош картина.

Мина колкото можеше по-тихо по каменната алея покрай къщата. Прозорците бяха прекалено високо, за да надникне вътре. Когато стигна отзад, чу гласове, ала после забеляза движещата се синя светлина по щорите в задната стая и разбра, че идват от телевизора. Тъкмо се канеше да прекоси задния двор, когато телефонът му внезапно иззвъня. Бързо бръкна в джоба си и изключи звука, светкавично отстъпи назад по алеята, излезе на отбивката и се затича към улицата. Заслуша се за някакъв звук след себе си, но не чу нищо. Стигна до улицата и се обърна към къщата. Нищо не показваше, че са чули телефона.