Майкл Коннелли - Хорът на забравените гласове

— И не ви излъгах. Проучих ви и смятам, че знам нещо за вас. Вие съществувате с една цел, детектив Бош. И сега имате възможност да я постигнете, да продължите да изпълнявате дълга си. Какво друго има значение?

Бош дълго го гледа, преди да отговори.

— Всъщност исках да ви питам за нещо, което казахте онзи ден. За последиците и гласовете. Сериозно ли говорехте? Или просто ме надъхвахте срещу Ървинг?

Началникът се изчерви и за миг сведе глава. После погледна Бош и каза твърдо:

— До последната дума. И не го забравяйте. Върнете се в петстотин и трета стая и продължете да финализирате следствията. Затова сте тук. Финализирайте ги, иначе аз ще намеря причина да финализирам вашето дело. Разбирате ли?

Хари не се почувства заплашен. Отговорът на началника му хареса. Накара го да се почувства по-добре.

— Разбирам.

Началникът го стисна за лакътя.

— Чудесно. Тогава да идем да се снимаме с някои от тия младежи, които днес влязоха в нашите редове. Може би ще научат нещо от нас. Може би ние ще научим нещо от тях.

Докато навлизаха в тълпата, Бош погледна натам, накъдето се бе отдалечил Ървинг. Ала него отдавна го нямаше.

Бош търси Робърт Верлорън през три от следващите седем нощи, но го откри прекалено късно.

Една седмица след производството на новите офицери Бош и Райдър седяха един срещу друг на бюрата си и полагаха последните щрихи в делото срещу Гордън Стодард. Вече му бяха предявили обвинение в убийство в градския съд на Сан Фернандо и той не се беше признал за виновен. Сега започваше правният танц. Двамата партньори трябваше да съставят изчерпателен документ, който да очертае обвинението срещу директора. Той щеше да бъде даден в прокуратурата и на адвоката на Стодард. След среща с Мюриъл Верлорън, както и с двамата следователи, прокуратурата щеше да разработи съдебна стратегия. Ако Стодард вземеше решение да се изправи пред щатския съд, прокуратурата щеше да поиска смъртно наказание. Пред бившия директор стоеше алтернативата да се признае за виновен в предумишлено убийство и да получи доживотен затвор без право на амнистия.

Така или иначе, обобщението на следствието, което съставяха Бош и Райдър, щеше да е от ключово значение, защото точно щеше да покаже на Стодард и неговия адвокат убедителността на доказателствата. Това щеше да принуди директора да избере или да доживее дните си в затворническа килия, или да заложи живота си срещу малко вероятния шанс да убеди съдебните заседатели в невинността си.

До този момент седмицата вървеше добре. Райдър се възстановяваше, след като куршумът на Стодард едва не я бе улучил, и сега проявяваше способностите си в съставянето на следственото обобщение. Бош целия понеделник беше обсъждал случая с един следовател от Вътрешния отдел и на другия ден бе оневинен. Решението „без последствие“ на ВО означаваше, че всякакви обвинения към него в управлението са свалени, въпреки че медиите продължаваха да оспорват действията на полицията при използването на Роланд Маки за примамка.

Бош бе готов да продължи със следващото следствие. Вече беше казал на Райдър, че иска да се поразрови в случая с жената, която бе намерил завързана и удавена в собствената й вана в първия си ден в управлението. Щяха да се заемат с това още щом приключеха с документите по делото Стодард.

Ейбъл Прат излезе от кабинета си и дойде при тях. Лицето му бе пепеляво. Той кимна към компютърния екран на Райдър и попита:

— По Стодард ли работите?

— Да — отвърна тя. — Какво има?

— Не си правете труда. Той е мъртъв.

Възцари се дълго мълчание.

— Мъртъв ли? — накрая попита Киз. — Как така мъртъв?

— Мъртъв в килията си в затвора във Ван Найс. С две прободни рани в гърлото.

— Сам ли го е извършил? — попита Бош. — Мислех, че не е такъв човек.

— Не, убит е. Хари се сепна.

— Чакай малко. Той е бил в самостоятелна килия. Никой не може да…

— Убит е тази сутрин. И ето най-лошото.

Вдигна малкия си бележник.

— В понеделник през нощта на Ван Найс Булевард бил арестуван мъж за нарушаване на обществения ред в нетрезво състояние. Освен това нападнал един от полицаите, които го закопчали. Взели му отпечатъци и го пратили в затвора във Ван Найс. Нямал документи за самоличност и се представил като Робърт Лайт. На другия ден в съда се признал за виновен по всички обвинения и съдията му дал една седмица в затвора във Ван Найс. Отпечатъците още не били проверени в компютъра.