Тълпата изръкопляска. Хари се изчерви и заби поглед в коленете си.
— Бих искал също да благодаря на заместник-началник Ървин Ървинг, че днес е тук. Той служи в управлението от близо четирийсет и пет години. В момента няма друг офицер, който да е служил толкова. Решението му да се пенсионира днес и да направи това производство своето последно дело като полицай е уместен финал за службата му. Благодарим му за службата на управлението и града.
Аплодисментите за Ървинг бяха много по-шумни и продължителни. Хората започнаха да се изправят в чест на човека, служил толкова дълго на управлението и града. Бош леко се обърна надясно, за да види лицето на Ървинг, и в мига, в който зърна очите му, разбра, че заместник-началникът не го е очаквал. Това си беше живо изнудване.
Скоро всички ръкопляскаха на крака и Бош по неволя трябваше да направи същото — за човек, когото презираше. Знаеше точно кой е автор на падането на Ървинг. Ако заместник-началникът протестираше или се опиташе по някакъв начин да си върне поста, го очакваше вътрешно разследване под ръководството на Кизмин Райдър. Нямаше съмнение, че този път той щеше да изгуби. Абсолютно никакво съмнение.
Бош обаче не знаеше кога е подготвено всичко това. Представи си Райдър, седнала на бюрото си в стая 503, как го чака с чаша кафе, черно — тъкмо каквото го обичаше. Дали вече бе знаела от какъв случай идва джакпотът и докъде ще доведе? Спомни си датата на доклада от правното министерство. Десет дни, преди той да го прочете. Какво се бе случило през тези десет дни? Какво бяха подготвили за неговото пристигане?
Не знаеше и всъщност не го интересуваше. Политиката на управлението се играеше на шестия етаж. Той работеше в стая 503 и там му бе мястото. Несъмнено.
След като приключи речта си, началникът раздаде на кадетите един по един диплома за завършване на академията и позира за снимки, ръкувайки се с тях. Всичко ставаше много бързо, чисто и идеално организирано. Три полицейски хеликоптера прелетяха над плаца във формация и кадетите сложиха край на церемонията, като хвърлиха фуражките си във въздуха.
Бош си спомни времето преди повече от трийсет години, когато и той беше хвърлил фуражката си във въздуха. Усмихна се. Не бе останал никой от неговия курс. Всички бяха мъртви, пенсионирани или уволнени. Знаеше, че само от него зависи да продължи традицията и да носи знамето. Да води справедливата борба.
След края на церемонията хората се втурнаха да поздравят новите офицери. Ървинг стана и тръгна право през плаца към изхода. Не спря никъде, даже при онези, които му протягаха ръце, за да го поздравят.
— Миналата седмица беше доста напрегната за вас, детектив.
Бош се обърна. Беше началникът на полицията. Бош не знаеше какво да отговори.
— Благодаря, че дойдохте. Как е детектив Райдър?
— Взе си свободен ден. Вчера й се размина на косъм.
— И аз така чух. Някой от вас ще присъства ли на днешната пресконференция?
— Ами, тя е в отпуска, пък и аз си мислех да я прескоча, ако може.
— Е, ще се оправим и без вас. Виждам, че вече сте дали историята на „Дейли Нюз“. Сега всички останали протестират. Ще трябва да ги позалъжем с нещо.
— Дължах го на репортерката от „Нюз“.
— Да, знам.
— Когато положението се успокои, все още ли ще съм на работа, господин началник?
— Разбира се, детектив Бош. Също като във всяко следствие, трябва да се прави избор. Това е трудно. Вие сте взели най-добрите решения, които сте можели. Ще има проверка, но се съмнявам, че ще имате проблем.
Хари кимна. Понечи да му благодари, но се отказа. Просто го погледна.
— Искате да ме питате още нещо ли, детектив?
— Просто се чудех…
— За какво?
— Случаят започна с един доклад от правосъдното министерство и когато стигна при мен, беше доста стар. Питам се защо са го задържали за мен. Предполагам, че просто се питам какво сте знаели и кога сте го узнали.
— Какво значение има вече?
Бош посочи с брадичка отдалечаващия се Ървинг.
— Може и да има. Не знам. Но той няма да се откаже. Ще отиде при медиите. Или при адвокатите.
— Знае, че ще сбърка, ако го направи, че ще си понесе последиците. Той не е глупак.
Бош само кимна. Началникът го погледна изпитателно, после продължи:
— Струва ми се, че още се безпокоите, детектив. Спомняте ли си какво ви казах в понеделник? Казах ви, че внимателно съм проучил вашия случай и кариерата ви, преди да реша дали да ви поканя да се върнете.
Хари го гледаше.
Читать дальше