Майкл Коннелли - Сребърен куршум

Най-важното всъщност се криеше между редовете на това обобщение. У име влязъл във въоръжен сблъсък с шерифството, което поддържаше реда в свободната зона Калабасас. Пратили го в щатския стационар за съдебнопсихиатрични експертизи в Камарио, където на психиатрите им трябвали три месеца, за да установят дали е луд, или вменяем и може да бъде съден по предявените му обвинения. Намерили го вменяем, което означаваше, че е различавал добро от зло, когато се е опитал да убие служител на органите на реда, най-вероятно рискувалия да го задържи шериф.

До това накратко се свеждаше положението, в което се намираше Ели Уимс. В делото трябваше да се съдържат повече подробности, обаче не разполагахме с него.

— В клиентската сметка споменава ли се нещо за Уимс? — попитах.

Лорна поклати глава. Трябваше да се сетя, че е направила пълна проверка и е потърсила името на Ели Уимс в данните за банковите сметки.

— Добре, в такъв случай изглежда, че Джери го е представлявал безплатно.

От време на време адвокатите безплатно осигуряват правни услуги на бедни или специални клиенти. Понякога го правят от алтруизъм, друг път — защото клиентът просто не си плаща. Така или иначе, отсъствието на аванс от Уимс беше разбираемо. Съвсем друго беше положението с липсващото дело.

— Знаеш ли какво си мисля? — попита Лорна.

— Какво?

— Че когато си е тръгнал в понеделник вечер, Джери е носел делото в куфарчето си.

— И убиецът го е взел заедно с лаптопа и мобилния му телефон.

Имаше логика. Джери се беше подготвял за новата седмица и за заседанието по делото Уимс в четвъртък. Може да беше сложил папката в куфарчето си, за да я прегледа. Или пък понеже е била важна в някакво отношение, което засега не ми беше ясно. Имаше вероятност убиецът да е искал тъкмо делото на Уимс, а не лаптопа и мобилния телефон.

— Кой е прокурор по делото?

— Джоан Джорджети, и вече те изпреварих. Вчера й се обадих, обясних й в какво положение се намираме и я попитах дали би ни направила копие на доказателствения материал. Тя отговори, че нямало проблем. Можеш да го вземеш след срещата ти в единайсет със съдия Стантън и ще имаш два часа, за да се запознаеш с него, преди заседанието в два.

Топпрокурорката Джоан Джорджети работеше в отдел „Престъпления срещу служители на органите на реда“ в областната прокуратура. Освен това беше стара приятелка на бившата ми жена и баскетболна треньорка на дъщеря ми в Детската лига. Винаги се държеше приветливо и колегиално с мен, даже след като с Маги се разделихме. Не бях изненадан, че ще ми направи копие на доказателствения материал.

— За всичко се сещаш, Лорна — казах. — Защо просто не поемеш практиката на Винсънт? Нямаш нужда от мен.

Тя прие комплимента с усмивка и видях, че стрелва поглед към Сиско. От което разбрах, че иска той да осъзнае нейното значение за адвокатската кантора „Майкъл Холър и Сие“.

— Харесва ми да работя зад кулисите — отвърна небрежно. — Оставям сцената за теб.

Сервираха ни и аз залях пържолата и яйцата с щедра доза сос табаско. Понякога лютивият сос е единственият начин да разбера, че още съм жив.

Най-после имах възможност да чуя какво е научил Сиско за разследването на убийството на Винсънт, обаче той се зае с чинията си и знаех, че не бива да се опитвам да му преча. Реших да почакам и попитах Лорна как вървят нещата с Рен Уилямс. Тя отговори с приглушен глас, като че ли Рен седеше наблизо и можеше да ни чуе.

— Не ми е от голяма полза, Мики. Явно си няма представа как е функционирала кантората и къде е държал нещата Джери. Ще има късмет, ако е запомнила къде е паркирала колата си сутринта. Ако питаш мен, тя е работела там по някаква друга причина.

Можех да й кажа причината, която бях научил от Бош, ала предпочетох да я запазя за себе си. Не исках да разсейвам Лорна с клюки.

Погледнах Сиско и видях, че отопява соса на пържолата в чинията си с парче препечен хляб. Вече можехме да пристъпим към работа.

— Ти какво имаш за днес, Сиско?

— Работя по Рилц и неговата страна от уравнението.

— И как върви?

— Струва ми се, че има няколко неща, които може да ни влязат в употреба. Искаш ли да ги чуеш?

— Не сега. Ще те попитам, когато ми потрябва.

Не исках да ми съобщава никакви сведения за немеца, защото можеше да се наложи да ги предам като доказателствен материал на прокурора. В момента колкото по-малко знаех, толкова по-добре. Сиско разбра и кимна. После каза:

— Освен това следобед ще разговарям с Брус Карлин.