Майкл Коннелли - Сребърен куршум

Здесь есть возможность читать онлайн «Майкл Коннелли - Сребърен куршум» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Год выпуска: 2009, Издательство: Бард, Жанр: Триллер, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Сребърен куршум: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Сребърен куршум»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Хоризонтът най-сетне просветва за адвокат Мики Холър. След две години на лутане той се завръща в съдебната зала. Когато прочутият му бивш колега Джери Винсънт е убит. Холър наследява най-голямото дело в живота си — защитата на виден холивудски продуцент, обвинен в убийството на жена си и нейния любовник. Но докато Холър се подготвя за делото, което ще го изстреля във върховете, научава, че убиецът на Винсънт може би преследва и него. Хари Бош, от своя страна, е решен да открие убиеца на Винсънт и няма нищо против да използва Холър като примамка. Но с нарастването на опасността и вдигането на залога, двамата единаци разбират, че нямат друг избор, освен да обединят усилията си.

Сребърен куршум — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Сребърен куршум», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Ами, значи седяхме сами — започна накрая, — и той просто се разприказва, че му било кофти за онова, дето бил извършил. И к’во си извършил, питам го, и той ми разправи за оная нощ, когато убил ония двамата, и че му било адски кофти.

На лъжата краката са къси. Исках да измъкна от Торънс по-подробен разказ — нещо, което Винсънт беше успял да избегне. Пандизчийските доносници имат нещо общо с всички мошеници и професионални лъжци. Опитват се да скрият измамата с шикалкавене. Увиват лъжите си в памук. Но тъкмо там често е ключът за изобличаването на голямата лъжа.

Прокурорът за пореден път повдигна възражение — свидетелят вече бил отговорил на въпросите, които му задавам, и просто съм го тормозел.

— Ваша чест, свидетелят влага в устата на моя клиент признание — аргументирах се аз. — От гледна точка на защитата, цялото дело се върти около този момент. Съдът ще прояви небрежност, ако не ми позволи изчерпателно да проуча съдържанието и контекста на тези инкриминиращи показания.

Съдия Компаниони кимаше в знак на съгласие още преди да съм довършил последното изречение. Отхвърли възражението на Винсънт и ме покани да продължа. Отново се обърнах към свидетеля и казах малко нетърпеливо:

— Господин Торънс, вие пак обобщавате. Твърдите, че господин Удсън ви е признал за убийствата. Тогава повторете пред съдебните заседатели какво ви е казал. Какви бяха точните му думи, когато ви призна, че е извършил това престъпление?

Той кимна, сякаш чак сега разбираше какво го питам.

— Първо ми каза „Кофти ми е бе, човек“. И аз го питам: „Защо бе, братче?“ Все си мислел за ония двамата, вика той. Не знаех кой има предвид, щото, както вече ви казах, не бях чул нищичко за случая, нали разбирате? „За кои двама?“, питам го, и той вика: „За онези двете негра, дето ги хвърлих в язовира“. Попитах го за к’во става дума и той ми разправи как ги опаткал с пушката и ги увил в телена мрежа, и така нататък. Рече ми: „Направих огромна грешка“, и аз го попитах каква, а той ми вика: „Трябваше да им разпоря коремите, за да не изплуват“. И това беше всичко.

С периферното си зрение бях видял Винсънт да потреперва по средата на дългия отговор на Торънс. И знаех защо. Внимателно се приготвих да нанеса удар с меча.

— Господин Удсън точно тази дума ли използва? Наистина ли нарече жертвите „негра“?

— Да, тъй рече.

Поколебах се, докато обмислях как да задам следващия въпрос. Знаех, че прокурорът само чака да повдигне възражение, ако му дам такава възможност. Нямах право да искам от свидетеля да тълкува. Не можех да използвам думата „защо“, когато се отнасяше до намеренията и мотивите на Удсън. Това подлежеше на възражение.

— Господин Торънс, сред чернокожото малцинство думата „негро“ може да означава различни неща, нали?

— Сигур.

— Това „да“ ли е?

— Да.

— Подсъдимият е афроамериканец, нали така?

Торънс се засмя.

— На мен на такъв ми мяза.

— Вие също сте афроамериканец, нали така?

Той пак се разхили.

— Откакто съм се родил.

Съдията удари с чукчето и ме погледна.

— Наистина ли е необходимо това, господин Холър?

— Извинявам се, ваша чест.

— Моля, продължете.

— Господин Торънс, когато господин Удсън използва тази дума, както твърдите вие, вие изненадахте ли се?

Свидетелят се почеса по брадичката, после поклати глава.

— Ами, не.

— Защо не се изненадахте, господин Торънс?

— Сигур, щото непрекъснато я чувам бе, човек.

— От други чернокожи ли?

— Аха. И от бели съм я чувал.

— Е, когато я използват други чернокожи, като господин Удсън, според вашите показания, за кого се отнася тя?

Винсънт възрази с аргумента, че свидетелят не можел да говори от името на други хора, и Компаниони се съгласи. Замълчах за миг, за да обмисля пътя до нужния ми отговор.

— Добре, господин Торънс — продължих накрая. — Тогава да поговорим за вас. Вие използвате ли тази дума?

— Ми да.

— Добре, и когато я използвате, кого имате предвид?

Той сви рамене.

— Други хора.

— Други чернокожи ли?

— Точно тъй.

— Някога случвало ли ви се е да наречете бели хора „негра“?

Торънс поклати глава.

— Не.

— Добре тогава, вие как го разбрахте, когато Барнет Удсън нарече двамата изхвърлени от него в язовира мъже „негра“?

Винсънт се размърда на мястото си, сякаш се канеше да повдигне възражение, но не го направи с думи. Разбираше, че е безполезно. Бях успял да доведа Торънс до ръба и той вече беше мой.

— Ами, разбрах, че е убил двама чернокожи — отговори свидетелят.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Сребърен куршум»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Сребърен куршум» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Майкл Коннелли - Тьма чернее ночи
Майкл Коннелли
Майкл Коннелли - В погоне за удачей
Майкл Коннелли
Майкл Коннелли - Черный ящик
Майкл Коннелли
libcat.ru: книга без обложки
Майкл Коннелли
Майкъл Конъли - Сребърен куршум
Майкъл Конъли
Майкл Коннелли - Забытое дело
Майкл Коннелли
Майкл Коннелли - Law of Innocence
Майкл Коннелли
Майкл Коннелли - Christmas Even [Short story]
Майкл Коннелли
Майкл Коннелли - Fair Warning
Майкл Коннелли
Майкл Коннелли - Dark Sacred Night
Майкл Коннелли
Отзывы о книге «Сребърен куршум»

Обсуждение, отзывы о книге «Сребърен куршум» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x