Майкл Коннелли - Сребърен куршум

Прокуратурата беше положила всички усилия да направи своя главен свидетел представителен и убедителен за пред съдебните заседатели, само трима, от които бяха чернокожи. Бяха го избръснали и подстригали — нищо общо с дотогавашната му афроприческа — и когато пристигна в съда на четвъртия ден от процеса на Удсън, носеше бледосин костюм без вратовръзка. Прокурорът Джери Винсънт го накара да опише разговора, който бил водил с Удсън една сутрин. Клиентът ми не само му признал за убийствата, заяви той, но споделил с него и много от характерните подробности от престъплението. С други думи, обвинението искаше да посочи на съдебните заседатели, че такива неща може да са известни само на истинския убиец.

По време на разпита Винсънт водеше Торънс на къса каишка, тоест задаваше му дълги въпроси, с цел да получи кратки отговори. Въпросите си бяха насочващи, обаче аз не повдигах възражение дори когато съдия Компаниони ме поглеждаше въпросително и направо ми предлагаше да се намеся. Обаче аз не възразявах, защото исках да подчертая контраста. Исках съдебните заседатели да видят какво прави прокуратурата. Когато дойдеше моятт ред, щях да оставя Торънс да отговаря в очакване да получа своя меч.

Винсънт приключи в единайсет и съдията ме попита дали искам обедната почивка да е по-рано, преди да започна разпита на свидетеля. Отговорих му, че не искам и че нямам нужда от почивка. Казах го така, все едно съм възмутен и не мога да чакам цял час, за да се заема с човека на свидетелската скамейка. Изправих се и отидох на катедрата, като взех със себе си една дебела папка и бележник.

— Господин Торънс, казвам се Майкъл Холър. Работя в Бюрото за служебна защита и представлявам Барнет Удсън. Познаваме ли се с вас?

— Не.

— И аз така мисля. Обаче вие и подсъдимият господин Удсън сте познати отдавна, нали така?

Торънс се ухили, все едно ми казваше „я стига глупости“. Само че аз прилежно си бях приготвил домашното и знаех точно с кого си имам работа. Той беше на трийсет и две и беше прекарал една трета от живота си по затворите. Образованието му се изчерпваше с четвърти клас, когато престанал да ходи на училище и родителите му или не забелязали, или не ги интересувало. По силата на закона за третото престъпление, според който рецидивистите получават максимални присъди, сега го очакваше награда за цялостно творчество, ако го осъдеха по обвинението в грабеж и нанасяне на тежки телесни повреди на управителка в обществена пералня. Престъплението било извършено през трите дни на безредици и плячкосване, обърнали града надолу с главата след оправдателните присъди на четиримата полицаи, обвинени за побой над чернокожия Родни Кинг, спрян за неправилно шофиране. Накратко, Торънс имаше основателна причина да помогне на държавата да се справи с Барнет Удсън.

— Е, познаваме се от няколко месеца, не повече — отвърна той. — От пандиза.

— Искате да кажете от затвора, нали така?

— Да.

— Значи твърдите, че преди това не сте познавали Барнет Удсън, така ли? — попитах изненадано.

— Не, запознахме се в затвора.

Записах си нещо в бележника, все едно току-що сме чули важно признание.

— Ами в такъв случай хайде да направим малко изчисления, господин Торънс. Барнет Удсън е прехвърлен в затворническия модул, в който вече сте били вие, на пети септември тази година. Спомняте ли си го?

— Да, спомням си как дойде, да.

— А вие защо бяхте в затвора?

Винсънт се изправи и възрази, че питам за неща, които той вече бил обхванал по време на разпита си. Отговорих, че искам да получа по-пълно обяснение за причините за затварянето на Торънс. Съдия Компаниони ми даде картбланш и нареди на свидетеля да отговори на въпроса.

— Както казах, обвинен съм в грабеж и нанасяне на тежки телесни повреди.

— И тези предполагаеми престъпления са извършени по време на безредиците, нали така?

Поради антиполицейските настроения, обзели малцинствата в града още от безредиците, по време на избора на съдебни заседатели се бях борил да включа колкото може повече тъмнокожи. Сега обаче ми се отваряше възможност да обработя петимата бели заседатели, които успя да ми наложи прокурорът. Исках да знаят, че човекът, на когото обвинението разчита толкова много, е един от виновниците за кадрите, които са гледали по телевизията през май.

— Да, и аз бях навън като всички останали — потвърди Торънс. — Куките в тоя град съвсем са се разпасали, ако питате мен.

Кимнах, все едно съм съгласен с него.