Майкл Коннелли - Сребърен куршум

— С какво мога да ви помогна? — накрая попита той.

— Как върви следствието?

— Върви, обаче не мога да говоря с вас за него.

— Тогава направо преминавам на въпроса. В момента в Паркър Сентър ли сте?

— Да. Защо?

— Идвам във вашата посока откъм съдебната палата. Чакайте ме пред паметника.

— Вижте, Холър, зает съм. Не може ли просто да ми кажете за какво става дума?

— Не е за телефон, но мисля, че ще си струва да ми отделите малко време. Ако не сте там, когато мина покрай Паркър Сентър, ще приема, че се отказвате от тази възможност, и няма да ви безпокоя повече.

Затворих телефона, преди той да успее да отговори. Пътят ми отне пет минути. Сградата изживяваше последните си няколко години, докато строяха нова на Спринг Стрийт. Видях Бош да стои до фонтана, който представляваше паметник на полицаите, загинали при изпълнение на служебния си дълг. От ушите към джоба на сакото му се спускаха тънки бели жици. Приближих се и не си направих труда да му подам ръка или да го поздравя по какъвто и да е друг начин. Той извади слушалките и ги пъхна в джоба си.

— Изолирате се от света, а, детектив?

— Това ми помага да се съсредоточа. Каква е целта на тази среща?

— След като днес напуснахте кантората, прегледах папките, които бяхте събрали на масата. В архива.

— И?

— И разбрах какво се опитвате да направите. Искам да ви помогна, обаче трябва да разберете в какво положение се намирам.

— Разбирам, господин адвокат. Трябва да защитите онези дела и евентуалния убиец, който се крие в тях, защото такъв е законът.

Поклатих глава. Този човек просто не искаше да ме улесни да му помогна.

— Знаете ли какво, детектив Бош, елате в кантората утре сутрин в осем и ще ви дам каквото мога.

Мисля, че предложението ми го изненада. Той не отговори.

— Ще дойдете ли?

— Каква е уловката? — отговори ми той с въпрос.

— Няма уловка. Само не закъснявайте. Имам интервю за постъпване на работа в девет и после сигурно ще изляза на срещи с клиенти.

— Ще бъда в кантората ви в осем.

— Добре.

Бях готов да си продължа по пътя, ала изглежда, той не бе приключил.

— Какво има?

— Исках да ви питам нещо.

— Какво?

— Винсънт имал ли е федерални дела?

Замислих се за миг, припомнях си каквото знаех за делата му. Поклатих глава.

— Все още проверяваме документацията му, но се съмнявам. Той беше като мен, предпочиташе щатските съдилища. Това е игра на цифри. Повече дела, повече прецаквания, повече дупки, през които да се провреш. Федералните власти обикновено играят с подредени карти. Не обичат да губят.

Помислих си, че може да го приеме малко лично. Бош обаче не обърна внимание — явно обмисляше нещо. Накрая кимна.

— Добре.

— Това ли е? Само това ли искахте да ме питате?

— Да.

Изчаках обяснение, но такова не последва.

— Добре, детектив.

Неловко подадох ръка. Той я стисна и като че ли се чувстваше също толкова неловко като мен. Реших да му задам въпроса, който все отлагах.

— И аз исках да ви питам нещо.

— Какво?

— На визитката ви не пише, но чух, че истинското ви име е Йеронимус. Вярно ли е?

— И какво от това?

— Просто се чудех откъде е дошло.

— Майка ми ме е кръстила така.

— Майка ви? А какво е смятал баща ви?

— Изобщо не го е питала. Трябва да се връщам на работа, адвокат Холър. Има ли нещо друго?

— Не, това е всичко. Просто бях любопитен. Значи ще се видим утре в осем.

— Да. До утре.

Оставих го да стои до паметника и закрачих по улицата. Защо ме бе попитал дали Джери Винсънт е имал федерални дела? Докато завивах наляво на ъгъла, погледнах назад и видях, че Бош все още е до фонтана. Наблюдаваше ме.

Сиско и Лорна още работеха в кантората на Джери Винсънт. Дадох съдебната заповед за банката на Лорна и й казах за двете ранни срещи, които си бях насрочил за утре.

— Нали беше включил Патрик Хенсън в списъка на прокажените? — попита тя.

— Да, но го преместих.

Лорна събра вежди — винаги правеше така, когато я обърквах, а това се случваше често. Не ми се обясняваше, така че се поинтересувах дали се е появило нещо ново, докато съм бил в съда.

— Няколко неща — отвърна тя. — Първо, чекът от Уолтър Елиът е осребрен. Даже да е научил за Джери, вече е късно да спре плащането.

— Добре.

— Нататък става още по-хубаво. Намерих папката с договорите и прегледах сделката на Джери с Елиът. Стоте хиляди, внесени в петък за процеса, са само част от цялата сума.

Права беше. Ставаше още по-хубаво.