Майкл Коннелли - Сребърен куршум

— Участвал е в абсолютно всичко. Познавали се отдавна със съдията и тя го използвала, за да направи предложението на Винсънт. Той пък го използвал, за да предаде парите. После, когато започнало да му пари под опашката, защото от ФБР душели наоколо, Карлин го усетил и казал на Холдър. Тя решила, че е най-добре да се избавят от слабото звено, и двамата с мъжа й пратили Максуини да се погрижи за Винсънт.

— Как го е усетил Карлин? Чрез Рен Уилямс ли?

— Да, така смятаме. Сближил се с нея, за да държи под око шефа й. Тя едва ли е знаела какво става. Не е достатъчно умна.

Кимнах и се замислих за всички елементи от пъзела.

— Ами Максуини? Просто е правел каквото му казват, така ли? Съдията му нарежда да очисти някого и той просто го прави?

— Първо, преди да стане убиец, Максуини е бил измамник. Затова изобщо не си мисля, че ни казва цялата истина. Но според него съдията можела да е много убедителна. Само гледай как му обяснила нещата — или Винсънт, или всички те. Нямало друг избор. Пък и му обещала да увеличи неговия дял.

Кимнах и попитах:

— Какви са обвиненията?

— Сговор за извършване на убийство и корупция. Това е само първата вълна. По-нататък ще има още. И това не им е за пръв път. Максуини каза, че през последните седем години бил съдебен заседател четири пъти. Два пъти „невинен“ и две оправдателни присъди по липса на доказателства. В две различни съдебни палати.

Изхъмках. Мислех си за няколко големи дела, завършили с шокиращи оправдателни присъди през последните години.

— Робърт Блейк? 8 8 Американски актьор, през 2005 г. съден и оправдан за убийството на жена си. — Б.пр.

Бош се усмихна и поклати глава.

— Ще ми се. Както и О. Джей Симпсън. Само че по онова време още не са били в бизнеса. Просто сами изгубихме онези дела.

— Няма значение. Ще е грандиозен процес.

— Най-големият в живота ми.

Бош скръсти ръце и погледна през рамо към града.

— От вас се вижда Сънсет, а от нас — Юнивърсал.

Чух, че се отваря врата, погледнах и видях, че Хейли наднича навън.

— Тате?

— Да, Хей?

— Какво е станало?

— Хейли, това е детектив Бош. Той е полицай.

— Здравей, Хейли — каза Бош.

Струва ми се, че за пръв път го виждах да се усмихва искрено.

— Здрасти — отвърна дъщеря ми.

— Изяде ли си мюслито, Хейли? — попитах.

— Да.

— Добре, тогава можеш да погледаш телевизия, докато стане време да тръгваме.

Тя влезе и затвори вратата. Погледнах си часовника. Имахме още десет минути.

— Мило дете — рече Бош.

Кимнах.

— Трябва да те питам нещо — каза той. — Ти започна всичко това, нали? Ти си пратил анонимното писмо на съдията.

Замислих се за миг, преди да отговоря.

— Ако кажа да, ще трябва ли да свидетелствам в съда?

В края на краищата не ме бяха призовали пред федералния състав съдебни заседатели. Тъй като Максуини им пееше всичко, явно нямаха нужда от мен. Не исках да променям това положение.

— Не. Просто искам да знам дали си направил каквото е трябвало — отвърна Бош.

В първия момент реших да не му отговарям, ала в крайна сметка исках да знае.

— Да, аз бях. Трябваше да отстраня Максуини и да спечеля делото честно. Не очаквах, че Стантън ще се консултира с други съдии за писмото.

— Обадил се е на Холдър да иска съвет.

— И аз така предположих. Той й се обажда, без да знае, че тя стои зад всичко това. После Холдър предупреждава Максуини да не се явява в съда и го използва, за да разчисти кашата.

Бош кимна, сякаш потвърждавах неща, които вече са му известни.

— И ти си бил част от тази каша. Тя няма как да не се е досетила, че ти си пратил писмото на съдия Стантън. Знаел си прекалено много и е трябвало да те разкарат — точно като Винсънт. Не е било заради информацията в статията в „Таймс“, която подхвърлихме. А заради това, че си съобщил на съдия Стантън.

Поклатих глава. Собствените ми действия едва не бяха довели до смъртта ми под формата на полет от скалата на Мълхоланд.

— Май постъпих глупаво.

— Не знам. Нали си жив и здрав? А на всички тях лошо им се пише.

— Всъщност да де. Каква сделка сключиха с Максуини?

— Без смъртна присъда. И с възможност за предсрочно освобождаване. Ако всички паднат под ножа, сигурно ще му дадат петнайсет. Във федералната система това означава, че все пак ще излежи тринайсет.

— Кой му е адвокат?

— Двама са. Дан Дейли и Роджър Милс.

Кимнах. Намираше се в добри ръце. Замислих се за думите на Уолтър Елиът, че колкото си по-виновен, толкова повече адвокати ти трябват.