Майкл Коннелли - Деветте дракона

— Е, и аз имам какво да ти казвам. Нещо друго от криминалистиката?

— Не много. Още обработват всички… а, резултатът от барутните натривки на вдовицата е негативен. Но предполагам, че всички го очаквахме.

Бош кимна. Тъй като госпожа Ли беше открила трупа на мъжа си, стандартната процедура изискваше да направят барутни натривки на дланите и ръцете й, за да проверят дали е стреляла с огнестрелно оръжие. Както се очакваше, резултатът беше негативен. Вече категорично можеха да я зачеркнат от списъка на потенциалните заподозрени, въпреки че и поначало не я бяха включили сериозно в него.

— Докъде стига паметта на това нещо? — попита Хари.

— Май че цяла година. Направих някои изчисления. Брутният приход на магазина е малко под три хиляди седмично. Като приспаднем режийните, стойността на стоките, застраховките и тем подобни, Ли трябва да е имал късмет, ако са му оставали петдесет бона годишно. С това не можеш да си изкарваш прехраната. В оня район сигурно е по-опасно да си собственик на магазин, отколкото патрулно ченге.

— Вчера синът му каза, че напоследък бизнесът западал.

— Като гледам сметките, не виждам кога изобщо е процъфтявал.

— Така е само според касовия апарат. Може да е изкарвал по нещо странично.

— Сигурно. После пък идва и рекетът. Ако е давал по двеста и нещо на седмица, това прави още десет бона разходи годишно.

Бош обясни на Ферас какво е научил от Чу и му каза, че се надява в ЗБАБ да идентифицират непознатия от записа. И двамата бяха съгласни, че следствието трябва да се насочи към мъжа от зърнестата разпечатка. Ковчежникът на триадата. Междувременно, все пак трябваше да открият и разпитат вероятния гангстер, влязъл в пререкание с Джон Ли в събота, ала несъответствията между данните от местопрестъплението и евентуално убийство в състояние на афект поставяха тази версия на втора линия.

Заеха се с показанията и попълването на другите документи, които придружаваха всяко разследване за убийство. Чу пристигна пръв в десет и направо отиде при бюрото на Бош.

— Йи-Лин още ли я няма? — вместо поздрав попита той.

— Коя е Йи-Лин?

— Йи-Лин Ли, майката.

Бош осъзна, че до този момент не бе чул цялото име на жената на жертвата. Това го ядоса, защото показваше колко малко знае за случая.

— Още не е дошла. Откри ли нещо?

— Прегледах каталозите и не видях нашия човек. Но продължаваме да го издирваме.

— Да, постоянно го повтаряш. В какво точно се изразява това „издирване“?

— ЗБАБ има мрежа от информатори в китайската общност. Дискретно ще разпитаме кой е този човек и какви връзки е имал господин Ли.

— Какви връзки е имал ли?! — възкликна Игнасио. — Ами че него са го изнудвали! Ето ви я връзката.

— Детектив Ферас — търпеливо отговори Чу, — вие възприемате типичната западняшка гледна точка. Както обясних на детектив Бош сутринта, господин Ли може цял живот да е бил свързан с триада. На родния му диалект това се нарича „чан ши“ — няма точен превод, но има общо със социалната мрежа на човек и връзката с триада може да се включи в нея.

Ферас само го зяпна.

— Както и да е — след дълго мълчание каза той, — според мен обаче това тук го наричаме бабини деветини. Ли е живял в Америка близо трийсет години. Не ми пука как му викат в Китай. Тук се казва изнудване.

Хари се възхити на категоричната позиция на младия му партньор. Тъкмо се канеше да се включи в препирнята, когато телефонът на бюрото му иззвъня и той го вдигна.

— Бош.

— Обажда се Роджърс от рецепцията. Имате двама посетители, фамилията и на двамата е Ли. Казват, че имали среща.

— Пратете ги горе.

— Веднага.

Хари затвори.

— Идват. Ето как искам да го разиграем. Чу, ти заведи възрастната госпожа в някоя стая за разпит, вземи показанията й и я накарай да ги подпише. След това искам да я разпиташ за рекета и мъжа от записа. Покажи й снимката му. И не я оставяй да се прави на две и половина. Няма начин да не знае нищо. С мъжа си трябва да са разговаряли за това.

— Ще се изненадаш, но съпрузите не разговарят непременно за такива неща — отвърна Чу.

— Ами тогава направи каквото можеш. Има вероятност тя да знае много, независимо дали са разговаряли за това с мъжа си. Ние с Ферас ще поемем сина. Искам да видя дали плаща за „закрила“ в магазина в Долината. Ако се окаже така, може там да заловим нашия човек.

Бош погледна към отсрещния край на помещението и видя госпожа Ли да влиза, но синът й не беше с нея. Придружаваше я млада жена. Той вдигна ръка и им махна, за да привлече вниманието им.