Майкл Коннелли - Деветте дракона

Бош посочи датата в горния край на екрана.

— Случило се е точно една седмица преди убийството. Във вторник, в три часа следобед. Този вторник убиват господин Ли. Може тая седмица да е решил да не плати.

— Или да не е имал пари да плати — предположи Ферас. — Вчера синът му каза, че бизнесът западал и след откриването на магазина в Долината били пред фалит.

— Значи старецът отказва и го очистват — обобщи лейтенантът. — Не е ли малко крайно? Ако убиеш човека, както се казва във висшите финанси, губиш финансовия си приток.

Младият детектив сви рамене.

— Остават съпругата и синът — отвърна той, — те ще разберат посланието.

— Двамата ще дойдат в десет, за да дадат показания — прибави Хари.

Гандъл кимна.

— И как ще процедирате?

— С госпожа Ли ще се заеме Чу, колегата от ЗБАБ, а ние с Игнасио ще разговаряме със сина. Ще разберем за какво става дума.

Обикновено киселото лице на лейтенанта се проясни. Беше доволен от напредъка на разследването и изскочилите улики.

— Добре, господа, съобщете ми резултата.

— Непременно — обеща Бош.

Гандъл излезе от залата. Двамата детективи останаха изправени пред екрана.

— Добра работа, Хари. Зарадва го.

— Още повече ще се зарадва, ако изясним случая.

— Какво мислиш?

— Имаме малко работа, преди да пристигне семейство Ли. Ти се отбий в лабораторията и провери какво са открили. Виж дали са приключили с касата и я донеси тук, ако можеш.

— Ами ти?

Бош изключи монитора и извади диска.

— Аз ще трябва да си поговоря с детектив Чу.

— Смяташ, че крие нещо от нас ли?

— Тъкмо това ще се опитам да разбера.

ЗБАБ беше в отдел „Борба с бандитизма и оперативна дейност“, който осъществяваше много операции под прикритие и поради това се помещаваше в необозначена сграда на няколко преки от Дирекция на полицията. Бош реши да отиде пеш до там, защото знаеше, че ще му отнеме повече време да изкара колата си от гаража, да се бори с трафика и после пак да търси място за паркиране. Стигна до вратата на ЗБАБ в осем и половина и натисна звънеца, но никой не му отвори. Той извади телефона си и тъкмо се канеше да позвъни на детектив Чу, когато иззад него се разнесе познат глас.

— Добро утро, детектив Бош. Не очаквах да ви видя при нас.

Хари се обърна. Чу се приближаваше към него с куфарче в ръка.

— Много лежерно я карате тук — изсумтя Бош.

— Да, гледаме да не се натоварваме.

Бош се отдръпна, за да му позволи да отвори вратата с електронна карта.

— Заповядайте.

Влязоха в малко помещение с десетина бюра и лейтенантски кабинет отдясно. Чу влезе зад едно от бюрата и остави куфарчето си на пода.

— С какво мога да ви помогна? — попита той. — Имах намерение да дойда в „Грабежи и убийства“ в десет за разговора с госпожа Ли.

Чу понечи да седне, но Бош остана прав.

— Искам да ви покажа нещо. Имате ли видеозала тук?

— Да, насам.

Зад общото помещение на ЗБАБ имаше четири стаи за разпити, едната от които беше преоборудвана във видеозала. Върху стандартната подвижна масичка, на която имаше телевизор и дивиди, Бош видя и фотопринтер, какъвто все още нямаха в новия офис на ГУ.

Хари подаде на Чу диска от „Форчън Ликърс“ и младият детектив го зареди в плеъра. Бош взе дистанционното управление и превъртя записа напред, докато часът в горния край на екрана не стана 15:00.

— Разгледайте човека, който влиза в магазина — каза той.

Чу мълчаливо проследи азиатеца, който си купи бира и стек цигари и получи значителни дивиденти от своята инвестиция.

— Това ли е? — попита той, след като клиентът излезе от „Форчън Ликърс“.

— Да.

— Може ли пак да го изгледаме?

— Естествено.

Бош пусна отново двуминутния епизод, после замрази кадъра в момента, в който клиентът се извръщаше от щанда, и след като си поигра малко с превъртане напред, спря на възможно най-ясния образ на лицето му.

— Познавате ли го?

— Не, разбира се.

— Какво видяхте на записа?

— Очевидно някаква форма на рекет. Получава много повече, отколкото е дал.

— Да, двеста и шестнайсет, освен неговата двайсетачка. Преброихме ги.

Бош видя, че Чу повдига вежди.

— Какво означава това? — попита Хари.

— Ами, сигурно означава, че е член на триада — делово отговори китаецът.

Бош кимна. Никога не беше разследвал убийство, извършено от триада, но знаеше, че така наречените тайни общества в Китай отдавна са прехвърлили Тихия океан и сега действат в повечето големи американски градове. С огромното си китайско малцинство Лос Анджелис се нареждаше сред тези центрове заедно със Сан Франциско, Ню Йорк и Хюстън.