Майкл Коннелли - Деветте дракона

— Напълно — потвърди Гандъл.

— Господин Ли всъщност е записвал група крадци. Общото между тези два диска е, че и в двата дни влизат двама души, едни и същи. Единият отива на щанда и иска цигари, докато другият минава по пътеката с алкохол. Първият отвлича вниманието на Ли от съучастника си и от екрана на камерата зад щанда. Докато собственикът взима цигарите, вторият пъха две шишета водка в панталона си и после носи трето шише отпред. Първият си изважда портфейла, вижда, че си е забравил парите вкъщи или някъде другаде и двамата си тръгват, без да купят нищо. На записите от двата дни те си разменят ролите. Според мен Ли затова е запазил дисковете.

— Смяташ, че е събирал доказателства, така ли? — попита Ферас.

— Възможно е. След като е имал крадците на запис, той е разполагал с нещо, с което да се обърне към полицията.

— Това ли ти е уликата? — повдигна вежди Гандъл. — И си работил цяла нощ само за това? Прочетох докладите. Май повече ми допада хлапакът, на когото Ли е извадил пистолет.

— Не е това — нетърпеливо го прекъсна Бош. — Само ви обяснявам каква е причината дисковете да са там. Ли ги е извадил от записващото устройство, защото трябва да е знаел, че онези двамата замислят нещо, и е искал да има доказателство. И неволно е запазил ето това в диска от първи септември.

Той натисна бутона на дистанционното и образът оживя. И на двете камери се виждаше, че в магазина няма друг, освен Ли зад щанда. Надписът показваше, че записът е направен във вторник, 1 септември, 15:03.

Вратата се отвори и в магазина влезе клиент. Той нехайно махна на собственика и се насочи към дъното. Макар образът да беше зърнест, ясно се виждаше, че клиентът е трийсетинагодишен азиатец. Втората камера го засне как отива при една от хладилните витрини и си взима кутия бира, която занесе на щанда.

— Какво прави? — попита Гандъл.

— Просто гледай.

На щанда клиентът каза нещо на Ли, който се пресегна към горната лавица и свали стек „Кемъл“. Остави го на плота и сложи бирата в малка кафява кесия.

Макар набит и нисък, клиентът имаше внушително телосложение — мускулести ръце и широки плещи. Той остави на щанда една банкнота. Ли я взе, отвори касата и я сложи в последното отделение на чекмеджето, след това отброи няколко банкноти и ги подаде на клиента, който ги взе и ги прибра. После пъхна стека подмишница, взе си бирата и насочи свободната си ръка като пистолет към Ли. Той сви и отново изпъна палец, имитирайки изстрел, и излезе от магазина.

Бош спря записа.

— Какво беше това? — погледна го Гандъл. — Заплаха ли беше оня жест с пръста? Това ли е уликата?

Ферас мълчеше, но Бош знаеше, че партньорът му е разбрал какво е искал да им покаже. Той върна записа и пак го пусна.

— Какво виждаш, Игнасио?

Младият детектив се приближи, за да може да посочи екрана.

— Първо, клиентът е азиатец. Значи не е от квартала.

Хари кимна.

— Изгледах двайсет и два часа запис — каза той. — И магазина не са влизали други азиатци, освен Ли и жена му. Нещо друго, Игнасио?

— Парите — отвърна Ферас. — Той получава повече, отколкото е дал.

На екрана Ли вадеше банкноти от касата.

— Вижте, собственикът прибира парите на клиента в чекмеджето и после му връща други банкноти, включително онази, която му е дал оня. Тъй че клиентът получава бирата и цигарите безплатно, и отгоре на всичко още пари.

Бош отново кимна. Ферас си го биваше.

— Колко взима? — попита Гандъл.

Основателен въпрос, защото картината беше прекалено зърнеста, за да се различат номиналите на банкнотите.

— В чекмеджето има четири отделения — поясни Хари, — за банкноти от един, пет, десет и двайсет долара. Снощи изгледах записа на бавни обороти. Собственикът поставя банкнотата на клиента в четвъртото отделение. За един стек цигари и кутия бира — това явно е отделението за двайсетачките. Ако е така, той му дава един долар, петачка, десетачка и накрая единайсет двайсетачки. Десет, ако не броим дадената от клиента.

— Това е рекет — заяви Ферас.

— Двеста трийсет и шест долара?! — възкликна лейтенантът. — Доста странен рекет, а и в чекмеджето се виждат още пари. По-скоро е установена сума.

— Всъщност са двеста и шестнайсет, ако извадим дадената отначало двайсетачка.

— Точно така — потвърди Бош.

В продължение на няколко минути тримата мълчаливо се взираха в замръзналия образ.

— Добре, Хари — накрая се обади Гандъл, — ти си имал няколко часа да го обмислиш. Какво означава това?