Майкл Коннелли - Деветте дракона

— Коя е оная жена, Чу?

Детективът от ЗБАБ се обърна към входа, но не отговори. Явно не знаеше. Когато двете се приближиха, Хари видя, че по-младата е около трийсет и пет годишна, привлекателна, скромна наглед азиатка с отметната зад ушите коса. Носеше дънки и бяла блузка. Вървеше половин крачка след госпожа Ли със сведени към пода очи. В първия момент Бош остана с впечатлението, че е прислужница на възрастната китайка, която в момента навярно изпълняваше ролята на шофьор. Но дежурният на портала беше казал, че фамилията и на двете е Ли.

Чу заговори госпожа Ли на китайски и преведе отговора й.

— Това е дъщерята на господин и госпожа Ли, Мия. Докарала майка си, защото Робърт Ли ще се забави.

Тази новина моментално ядоса Бош и той поклати глава.

— Страхотно. Защо не сме знаели, че имат и дъщеря?

— Вчера не задавахме правилните въпроси — отвърна Чу.

— Ти не си задал правилните въпроси. Питай Мия къде живее.

Младата жена се прокашля и погледна Бош.

— Живея с майка си и баща си. Или поне до вчера живеех с тях. Сега живея само с майка си.

Без да се замисля, Хари беше решил, че тя не знае английски, и това го накара да се почувства неловко. Както и от факта, че е разбрала сърдитата му реплика при нейната поява.

— Извинявайте. Просто в едно разследване не бива да пропускаме абсолютно нищо.

Той се обърна към двамата си колеги.

— Трябва да разпитаме Мия. Чу, продължавай по плана и вземи показанията на госпожа Ли. Аз ще разговарям с Мия, а ти, Игнасио, изчакай да пристигне Робърт.

Бош погледна Мия.

— Знаете ли колко ще се забави брат ви?

— Би трябвало вече да пътува насам. Каза, че ще тръгне от магазина в десет.

— От кой магазин?

— От неговия. В Долината.

— Добре, Мия, Вие елате с мен, а майка Ви ще иде с детектив Чу.

Тя каза на майка си нещо на китайски и четиримата се насочиха към стаите за разпит в дъното на помещението. Преди да ги поведе натам, Бош взе от бюрото си бележник и папката с разпечатките от записа. Ферас остана на работното си място.

— Хари, да започна ли със сина, когато пристигне? — попита той.

— Не. Повикай ме. Ще бъда във втора стая.

Бош заведе дъщерята на жертвата в малка стая без прозорци, с маса в средата. Седнаха един срещу друг и той се опита да си придаде любезно изражение. Не му се удаде лесно. Денят започваше с изненада, а Хари не обичаше изненадите, когато разследваше убийство.

— Да започваме, Мия. Аз съм детектив Бош. Определен съм за водещ следовател по убийството на баща Ви. Първо бих искал да Ви изкажа своите съболезнования.

— Благодаря Ви.

Тя седеше с вперен в масата поглед.

— Бихте ли ми казали цялото си име?

— Мия-Лин Ли.

Името й следваше западната традиция — първо собственото, после фамилното, но не беше изцяло западно като тези на баща й и брат й. Хари се зачуди дали причина за това е фактът, че от мъжете се очаква да се интегрират в западното общество, докато жените са изолирани от него.

— Кога сте родена?

— На четиринайсети февруари хиляда деветстотин и осемдесета.

— Денят на свети Валентин.

Той се усмихна. Не знаеше защо. Просто се опитваше да поведе разговор. После му хрумна, че няма представа дали в Китай изобщо отбелязват този ден. Продължи нататък и пресметна наум. Макар че още беше много привлекателна, Мия изглеждаше по-възрастна от годините си и бе съвсем малко по-голяма от брат си.

— С родителите си ли дойдохте в Америка? Кога?

— През осемдесет и втора.

— Били сте едва двегодишна.

— Да.

— Тогава ли баща Ви отвори магазина?

— Той не го е отварял. Купил го от един човек и го преименувал на „Форчън Ликърс“. Преди това се казвал другояче.

— Добре. С Робърт имате ли други братя и сестри?

— Не, само двамата сме.

— Казахте, че живеете с родителите си. Откога?

Тя го погледна за миг и отново сведе очи.

— През целия си живот. Освен за две години, когато бях по-млада.

— Била ли сте омъжена?

— Не. Какво общо има това с убийството на баща ми? Не трябва ли да търсите убиеца?

— Съжалявам, Мия. Просто трябва да получа някои основни данни и после, да, ще се заема с издирването на убиеца. Разговаряла ли сте с брат си? Той каза ли Ви, че познавам баща ви?

— Каза, че сте се срещали веднъж. Даже не сте се запознали. Това не означава, че сте го познавали.

Бош кимна.

— Имате право. Преувеличих малко. Не го познавах, но заради положението, в което се намирахме тогава, го чувствах като познат. Искам да разкрия убиеца му, Мия. И ще го направя. Просто имам нужда Вие и семейството Ви да ми помагате, доколкото можете.