Майкл Коннелли - Отменена присъда

Макфърсън насочи поглед към него.

— Свидетелката ли? Това е вторият ни проблем. Ако е жива, трябва да е на трийсет и седем. Въпросът е как да я открием. Родителите не могат да ни помогнат. Истинският й баща починал, когато била седемгодишна. Майка й се самоубила на гроба на сестра й три години след убийството. А пастрокът се алкохолизирал, получил чернодробна недостатъчност и умрял преди шест години, докато чакал трансплантация. Накарах един от нашите следователи да направи бърза проверка в базата данни и се оказа, че следите на Сара Ланди се губят в Сан Франциско приблизително по времето, когато е починал вторият й баща. Същата година изтекла пробацията й за притежаване на наркотици. Архивът показва, че се е омъжвала и развеждала два пъти и многократно е арестувана за дрога и дребни престъпления. И после, както казах, е изчезнала от радара. Или е умряла, или се е „поправила“. Даже да си е сменила името, все щяха да останат някакви данни, ако я бяха арестували през последните шест години. Обаче няма нищо.

— Ако не я намерим, не ни остава друго — рече Холър. — Ще ни трябва жив човек, който обвинително да насочи показалец през тия двайсет и четири години и да каже: „Той беше!“

— Съгласна съм — отвърна Макфърсън. — Тя е ключът. Трябва да заяви на съдебните заседатели, че навремето не е сбъркала. Че тогава е била сигурна, че е сигурна и сега. Ако не успеем да я открием и да я накараме да го направи, ни остават само космите на жертвата и почти нищо друго. Те ще разполагат с резултатите от ДНК експертизата и с този коз ще бият всичко останало.

— А ние ще се издъним с гръм и трясък — добави Холър.

Маги не отговори, нямаше и нужда.

— Не се притеснявайте, ще я открия — окуражи ги Бош.

Двамата го погледнаха. Не беше време за празни приказки. Той говореше сериозно.

— Ако е жива, ще я открия — повтори детективът.

— Добре — рече Холър. — Това ще е най-важната ти задача.

Бош извади връзката с ключовете си и отвори закаченото за нея джобно ножче, с което отряза червения печат на кашона с доказателствения материал. Нямаше представа какво има вътре. Използваните в процеса преди двайсет и четири години доказателства все още се съхраняваха от Окръжна прокуратура. В тази кутия се пазеха неща, които не бяха представени в съда.

Той си сложи чифт латексови ръкавици, които извади от джоба си, и отвори кашона. Най-отгоре лежеше книжна торба с роклята на жертвата. Това го изненада. Предполагаше, че дрехата е била показана на процеса, макар и само заради съчувствената реакция на съдебните заседатели.

От разтворената торба се разнесе мирис на мухъл. Детективът извади роклята, като я държеше за горната част. И тримата мълчаха. Едно момиченце беше носило тази рокля, когато го бяха убили. Синя, с по-тъмно синя панделка отпред. От предния долен край беше изрязано парче с големина четирийсетина квадратни сантиметра — мястото на петното от семенна течност.

— Защо е тук? — попита Бош. — Защо не са я покачали в съда?

Холър не каза нищо. Макфърсън се наведе напред и се вгледа в роклята, докато обмисляше отговора си.

— Според мен… не са я показали заради изрязаното парче. Ако я бяха показали, защитата щеше да постави въпроса за него. Това е щяло да доведе до анализа на кръвната група. Обвинението е решило да не я използва при представянето на веществените доказателства. Сигурно са разчитали на снимките от местопрестъплението, на които роклята се е виждала. Оставили са на защитата да я представи, а тя не го е направила.

Бош сгъна роклята и я остави на масата. В кашона имаше и чифт черни лачени обувки. Сториха му се съвсем мънички и тъжни. Имаше още една книжна торба, в която бяха бельото и чорапите на жертвата. В придружаващия лабораторен доклад се съобщаваше, че вещите са проверени за телесни течности, косми и влакна, но такива не са открити.

На дъното на кашона имаше пластмасова кутийка, съдържаща сребърна верижка с висулка. Бош я разгледа през найлона и видя, че фигурката е Мечо Пух. В друго пликче имаше ластична гривна с морскосини мъниста.

— Това е.

— Трябва да ги пратим на криминалистите, за да ги проверят пак — предложи Макфърсън. — Не се знае, технологиите доста са напреднали за двайсет и четири години.

— Ще го направя — обеща Бош.

— Между другото, къде са открити обувките? — попита прокурорката. — На снимките от местопрестъплението не са на краката на жертвата.

Той провери в списъка с вещите, залепен от вътрешната страна на капака.