Том Клэнси - Под обсада

Оставаше им само една пресечка. Малцината туристи, които продължаваха да се разхождат въпреки късния час, се извърнаха да погледнат отпрашилата покрай тях камионетка. Тя профуча покрай сградата на библиотеката на ООН в южния край на площада. После Георгиев се стрелна покрай първата будка на охраната със зеленикаво бронирано стъкло и отегчени полицаи. Беше точно зад черната желязна ограда, отделена от улицата с шестметров тротоар. Заради приема имаше подсилена охрана, входната врата беше затворена, но това не притесни петимата в камионетката. Целта отстоеше на някакви си петнайсетина метра северно от тях.

Георгиев подмина и втората будка на охраната. Заобиколи пожарникарския кран зад нея, зави рязко надясно и натисна газта до дупка. Камионетката се понесе по тротоара, бутна един пешеходец и го прегази с колелото откъм страната на волана. Събори още неколцина души. След миг разкъса еднометровата телена ограда. Стърженето на метала, закачил отстрани камионетката, заглуши писъците на ранените минувачи. Петимата се понесоха през градинката, между храстите и дърветата. Георгиев в последния момент изви волана, за да не се блъсне в огромното дърво в южния край. Ниските клони задраскаха по предното стъкло и покрива. Някои се откършиха, други отскочиха с пукот.

От северния и южния край веднага се спуснаха хора от охраната на ООН, полицаи от Нюйоркското управление и неколцина мъже по бели ризи от Държавния департамент, забелязали камионетката, проникнала с гръм и трясък в двора на сградата. Извадиха оръжието и радиостанциите и се завтекоха към входа от трите будки на охраната покрай Първо авеню, от будката в северната част на двора и от полицейския пост на отсрещния тротоар.

Само за няколко секунди камионетката прекоси градината и подмина редиците жив плет в дъното. Георгиев натисна рязко спирачките и мъжете отзад се хванаха, за да не паднат. Между парка и кръглия площад имаше циментова преграда, висока около един метър и дебела към педя и половина. Точно зад нея се възправяха пилоните, на които се вееха националните флагове на сто осемдесет и петте държави, членки на ООН.

Георгиев и Вандал се наведоха. Очакваха предното стъкло да стане на сол. Барон плъзна вратата на камионетката и я отвори. Сазанка залегна, готов, ако се наложи, да открие огън. Даунър се надвеси над него и насочи ракетната установка към дебелата стена. Прицели се в основата й, за да е сигурен, че ще я срути. После натисна спусъка.

Чу се оглушителен тътен и близо два метра от преградата се разлетяха във всички посоки. Няколко по-големи парчета бетон изхвърчаха като топовни гюллета над площада, други паднаха в шадравана, трети заподскачаха по алеята. Над стената на широка петнайсетметрова дъга се изви водопад от бели камъчета, които заваляха като градушка. Пет от високите пилони зад стената се скършиха в основата. Паднаха с трясък право напред върху асфалта. Вандал чу как се свличат, макар че ушите му пищяха от взрива.

Още се сипеха парчетии бетон, когато Георгиев даде газ и подкара напред. Не биваше да губят и миг. Трябваше да се придвижат. Българинът мина през отвора, зейнал в преградата, и ожули отстрани камионетката в щръкналия назъбен цимент, но въпреки това не спря. Даунър се бе прибрал вътре, а Сазанка пък се прицелваше през отворената врата, готов да убие всеки, решил да стреля по тях. Но никой не го направи. Бяха замислили удара още докато бяха в умиротворителните сили в Камбоджа и се бяха сдобили с екземпляр на инструкциите на ООН. А те бяха пределно ясни: никой да не действа на своя глава, ако има насреща си цяла група. Длъжен е по възможност да предотврати опасността, но в никакъв случай не бива да предприема нищо, докато не получи подкрепление. Такава си беше философията на Организацията. Тя се проваляше на международната арена, нямаше да се увенчае с успех и тук.

Георгиев се насочи към североизточната част на площада. Предното стъкло бе натрошено, но още се държеше в рамката. За късмет българинът можеше да се оправи и без добра видимост. Камионетката се стрелна по уличката, извеждаща от двора, и заподскача по моравата пред сградата на Общото събрание. Българинът продължи на изток и заобиколи японската Камбана на мира. Вандал пак се наведе точно когато камионетката нахлу през огромните огледални прозорци на малкото фоайе, гледащи към двора. Вътре се блъсна в статуята на Ел Абразо дел Пас, стилизирана мъжка фигура, „прегърнала“ мира. Скулптурата се пльосна на пода, а камионетката я размаза с гуми и спря — беше дотук. Не бе необходимо да продължава нататък. Докато охраната и гостите на приема се усетят какво става, петимата в камионетката вече бяха изскочили във фоайето. Георгиев покоси пазача пред коридора за служебните асансьори. Младежът се завъртя като пумпал и се свлече — първата жертва, дадена от ООН. Вандал се запита дали и на този тук ще му вдигнат паметник.