Том Клэнси - Баланс на силите

— Леко разтягане на сухожилие — отвърна Огъст. — Има обаче един проблем. Тренерът влезе да си върне дамата. Шефът на дамата също отиде с него. Тренерът е добре, но другите са ранени. Спешно трябва да ги види лекар.

— Разбрано — каза Худ. „Тренерът“ беше Маккаски. Огъст му беше казал, че двамата с Луис са отишли да спасят Мария и че състоянието на Мария и Луис може би е опасно за живота.

— Още нещо — допълни Огъст. — Когато се опитахме да отстраним централния им нападател, изпаднахме в много затруднено положение. Всъщност тренерът му би дузпата.

Худ и Роджърс се спогледаха. Значи Маккаски беше довършил започнатото от отряда дело. Това въобще не беше по плана за нападението. Имаше обаче нещо, което Худ беше разбрал за екипа си със сигурност — и Хърбърт, и Роджърс, и особено Маккаски бяха много добри в импровизациите.

— Ние тук мислим — продължи Огъст, — че може би тренерът не трябваше да остава на терена толкова време. Хич не ни се иска другият отбор да има възможност да си поговори с него. Искаш ли да се опитаме да ги извадим оттам?

— Не — отвърна Худ. Колкото и добри да бяха хората на Огъст, той беше категоричен, че не трябва да се връщат там, без да са си починали — особено като се имаше предвид, че силите на полицията всеки момент ще нахълтат в двореца. — Къде точно са треньорът и хората му?

— Тренерът е до вратата на сектор В1 — отвърна Огъст. — Дамата и шефът и са на места едно и три в сектор V5.

— Много добре — каза Худ. — Добре се справихте, нападател. Сега си отивайте вкъщи. Ще се чуем отново, когато се приберете.

Хърбърт беше закарал количката си до компютъра, за да вкара координатите, дадени им от Огъст. Даде команда на компютъра за последни сателитни данни за въпросното място. Стивън Винс ги беше свързал директно с процесора на националното разузнаване. След петнайсет секунди информацията се появи на екрана.

— Имаме образите на Мария и Луис — каза Хърбърт и отдалечи малко картината, за да може да се види целият двор. — Има обаче и трийсетина войници, които подготвят нещо.

Роджърс предаде информацията на Бъркоф и Абрил. Докато той правеше това, Лоуъл Кофи отиде до кафе-машината и си наля една чаша.

— Пол — обърна се той към Худ, — щом Амадори е мъртъв, има голяма вероятност тия войници да не посегнат нито на нашите хора, нито на никого. Просто ще задържат всички като заложници. Ще ги използват, за да ги разменят за някаква амнистия например.

— Която по всяка вероятност ще получат — изтъкна Плъмър. — Който и да се окаже начело на държавата, няма да иска да подклажда напрежението сред етническите симпатизанти на тези хора.

— Значи, ако властите не се намесят — продължи Кофи, може би ще успеем да извадим всички навреме, включително и Даръл. Войниците нямат никаква сметка да убиват заложниците си.

— Освен Маккаски — изтъкна Хърбърт. — Полковник Огъст е прав. Ако войниците разберат, че точно той е убил Амадори, ще искат главата му на тепсия. Ама много.

— И как ще разберат, че той е убил генерала? — попита Кофи.

— От камерите на системата за охрана — отвърна Хърбърт и извика на екрана плана на двореца. — Виж къде се намира Маккаски.

Кофи и Плъмър отидоха при компютъра. Роджърс още беше на телефона с Бъркоф и испанския посланик.

— И в двата края на коридора има камери — обясни Хърбърт. — Може би Даръл е бил записан. Когато открият генерала си мъртъв, войниците вероятно ще си направят труда да видят кой го е направил.

— Има ли някаква възможност да се изтрие записът на касетата? Чрез електронна интерференция например? — попита Кофи.

— Би могло да стане с насочено електронно бомбардиране от ниско прелитащ самолет или вертолет — обясни Хърбърт, — но това ще отнеме време.

Роджърс натисна един бутон, който не позволяваше разговорът им да се чува от хората на другия край на линията, и се изправи.

— Господа — каза той, — мисля, че вече не можем да направим нищо.

— Изясни се — каза Худ.

— От Интерпол са осведомили министър-председателя за успеха на отряда за бързо реагиране — обясни Роджърс. — Посланикът току-що ме информира, че искат да вкарат полицията веднага, за да не могат бунтовническите сили да се прегрупират.

Хърбърт изруга.

— А каква е заповедта, ако войниците вземат заложници? — попита Худ.

Роджърс поклати глава.

— Заложници няма да има. Испанското правителство не иска да дава на бунтовниците — в момента ги наричат точно така — възможност да останат в центъра на събитията.