Том Клэнси - Разделяй и владей

Орлов не знаеше отговора, но беше наясно кой би могъл да го знае. Той благодари на Норивски, а след това се обади на преводачката и набра телефонния номер на Пол Худ.

След като Фенуик излезе от правителствената зала, Худ остана сам при конферентната маса. Опитваше се да реши какво би могъл да каже на президента, за да го убеди, че нещо със сведенията от разузнаването, които получава, не е наред. Без нова информация това щеше да бъде трудно. Худ беше на мнение, че вече го е убедил в лицемерието на Фенуик. Обаче под натиска на една развиваща се криза хората, които имаха задължението да я разрешат, често приемаха съвети от доверени лица, особено от настойчиви приятели. Фенуик беше точно такъв, а Котън беше дългогодишен съюзник на президента. Без неопровержими доказателства Худ нямаше да може да се пребори с тях. Но не по-малко го тревожеше нещо, което шефът на АНС му беше казал, преди да излезе от правителствената зала.

— Няма да ти позволя да даваш съвети на президента.

Това не беше просто перчене, а борба за териториално надмощие в Овалния кабинет. Но каква беше точната причина? Не ставаше въпрос само за достъпа до президента на Съединените щати. Фенуик се беше опитал да обърка Лорънс, да го накара да се почувства неудобно, да го заблуди. Защо?

Худ поклати глава и стана. Въпреки че нямаше какво да добави към това, което вече беше казал, искаше да чуе какво ще кажат членовете на Съвета на началник-щабовете. Фенуик не можеше да му попречи да влезе в Овалния кабинет.

Точно когато излизаше от залата, телефонът иззвъня. Беше генерал Орлов.

— Пол, имаме твърде обезпокоителна информация — каза той. Разказа му за какво става дума. Накрая добави: — Имаме основание да вярваме, че Харпунджията и няколко иранци са извършили нападението срещу иранската петролна платформа. Според нас в нападението може би са участвали същите иранци, които са освободили руския терорист Сергей Черкасов от затвора. Така би изглеждало, че Москва е замесена в случая.

— За да бъдат принудени Съединените щати да подкрепят Азербайджан и да балансират нещата — рече Худ. — Знаете ли дали от Техеран са дали разрешение за нападението?

— Много е вероятно — отговори Орлов. — Изглежда, че иранците или са били от ВЕВАК, или най-малкото са били обучени от тях.

— За да предизвикат криза, която би им позволила да изпратят свои въоръжени сили в района — рече Худ.

— Да — съгласи се Орлов. — Според нас присъствието на Черкасов е било нужно, за да даде на Иран повод да заплаши нашите петролни съоръжения. Да вкара Русия в кризата. Черкасов може и да не е имал нищо общо с нападението.

— В това има логика — съгласи се Худ.

— Пол, ти каза, че членове на твоето правителство и хора от АНС са имали контакти с иранското представителство в Ню Йорк. Че член на АНС е поддържал връзка с Харпунджията в Баку. Възможно ли е агенцията да е замесена в тази операция?

— Не знам — призна Худ.

— Може би от иранското представителство са ги свързали с Харпунджията — предположи Орлов.

Подобна вероятност имаше. Худ се замисли за момент върху нея. Защо Фенуик ще помага на Иран да взриви собствената си платформа, а след това ще кара президента да го нападне? Дали целта е била да бъде вкаран Иран във война? Това ли беше причината, накарала Фенуик да скрие от президента къде е бил?

Обаче Фенуик сигурно е знаел за Черкасов, помисли си Худ. Би трябвало да е знаел, че Русия също ще бъде замесена в кризата.

Но това не обяснява защо Фенуик е решил да се обади на президента точно преди официалната вечеря с представителите в ООН. Това е било стъпка, имаща за цел да унижи Лорънс. Да подкопае доверието в президентските умствени способности , помисли си внезапно Худ.

Продължи да разсъждава в същата посока. Нали тъкмо това беше обезпокоило Меган Лорънс? Умствената нестабилност — привидна или реална, създадена от старателно следвана линия на въвеждане на президента в заблуждение с цел да бъде объркан? Това явно го беше разстроило дълбоко. Съединените щати се бяха озовали на ръба на война и до това положение ги беше довел Фенуик. Какво ще стане по-нататък? Дали целта на Фенуик беше да подкопае доверието в президента? Да го накара да започне да се съмнява в собствените си умствени способности…

Или по-скоро целта е да бъде накарана обществеността да започне да изпитва подобни съмнения спрямо Лорънс? — запита се Худ.