Том Клэнси - Разделяй и владей

— Батат — прекъсна го Худ.

— Да — рече Хърбърт. Чувстваше се леко притеснен. — Дейвид Батат е шеф на бюрото на ЦРУ в Ню Йорк. Той е наел на работа Анабел Хемптън.

— Тази, която разкрихме по време на обсадата в ООН ли? — попита Роджърс.

Хърбърт кимна.

— По това време Батат е бил в Москва. Проверихме го. Чист е. Един от нашите източници в ЦРУ ми каза, че бил изпратен в Баку като наказание за издънването в Ню Йорк.

Худ кимна.

— Добре. Батат пристига в Баку.

— Батат отива в района на обекта, за да види дали ще се появи Харпунджията, и е обезвреден — продължи Хърбърт. — Не е убит, нещо, което Харпунджията би могъл да направи много лесно. Явно е бил инжектиран с някакъв вирус или химикал, който в даден момент да го свали на легло, и то от нещо достатъчно сериозно, за да бъде откаран в болница.

— Под ескорта на неговите колеги от ЦРУ — каза Худ.

— Точно така — отвърна Хърбърт. — Цялата тайфа накуп.

— Което освобождава Харпунджията от евентуалната намеса на ЦРУ срещу това, което е планирал — каза Худ.

— Така изглежда, че ще да е било — каза Хърбърт. — Никой освен Съединените щати, Русия и вероятно Иран няма свои разузнавачи в Баку.

— Заради каспийския петрол ли? — попита Роджърс.

Хърбърт кимна.

— Не сме чули Харпунджията да е нападнал и разузнавачи на Москва и Техеран.

Худ се замисли върху казаното.

— Иран — каза тихо той.

— Какво каза? — попита Хърбърт.

— Днес за втори път говорим за Иран — рече Худ.

— Но не и поради същата… — Хърбърт не се доизказа.

— По същата причина, нали? — рече Худ.

— О, не — обади се Роджърс.

— Нещо като че ли пропускам.

— Да не искаш да кажеш, че играта с телефонното обаждане може да свърже Харпунджията с Техеран и Джак Фенуик, АНС и ЦРУ? — попита Хърбърт.

— Възможно е — каза Худ.

— Това поставя Фенуик в една люлка с тях за нещо, свързано с Харпунджията — каза Хърбърт.

— Нещо, за което той не е искал президентът да знае — изтъкна Худ.

Хърбърт поклати глава.

— Не бих искал да е така — рече той. — Не искам да се окаже, че нашата страна си сътрудничи с онзи кучи син, който уби жена ми.

— Боб, моля те да се успокоиш — каза Худ.

Хърбърт ядосано го изгледа.

— Ако Харпунджията е намислил да извърши нещо в Баку, ние можем все още да го хванем — каза Худ. — Но само ако се концентрираме върху това.

Хърбърт не отговори.

— Боб?

— Чух те — каза той. — Съсредоточавам се.

Худ погледна към Роджърс. Преди минута искаше да си го изкара на някого. Сега, когато един от приятелите му се чувстваше обиден, желанието му се изпари. Искаше най-вече да помогне на Хърбърт.

Защо никога не изпитваше подобно желание към Шарън, когато тя беше ядосана?

— Майк — каза той, — наистина трябва да разберем какво крои Фенуик и кой, ако има такъв, работи с него.

— Ще се опитам да разбера — каза Роджърс. — Засега мога да ти кажа само това. Открих два имейла в компютъра си от преди шест месеца. Били са писани от Джак Фенуик и Бърт Гейбъл.

— За какво са се отнасяли? — попита Худ.

— Били са в отговор на една бяла книга на Пентагона — каза Роджърс. — Тя е съдържала оценката, че опасността от военни съюзи на Русия с нейни съюзници, които не са били част от бившия Съветски съюз, е минимална. Фенуик и Гейбъл са оспорили това мнение.

— Шефът на Агенцията за национална сигурност и началникът на президентската канцелария са взели отношение по този доклад независимо един от друг, така ли? — каза Худ.

— Точно така — отвърна Роджърс. — Меморандумите им са били изпратени до всички членове на Конгреса и различни военни ръководители.

— Чудя се дали тези двамата не разговарят помежду си на философски теми в мрежата — каза Худ. — Какво време е отбелязано за изпращането на меморандумите?

— Разликата е няколко часа — каза Роджърс. — Не изглежда да са резултат от съгласувани действия. Но и двамата изразяват решителното си неодобрение на доклада.

— Мисля, че не би трябвало да отдаваме значение на това дали Фенуик и Гейбъл са изпратили меморандумите независимо един от друг, или дали са открили нещо общо в позициите си, когато са ги прочели — рече Худ. — Въпросът е дали са направили нещо във връзка с това. Дали са се срещали и са се наговаряли.

— Кое те кара да мислиш, че биха могли да го сторят? — попита Хърбърт, включвайки се отново в разговора.

— Името на Гейбъл беше споменато при днешната ми среща с президента — каза Худ. — Той и неговият помощник Дон Роднър е трябвало да запознаят конгресната комисия по разузнаването с инициативата за ООН.