Марио Пьюзо - Шест гроба преди Мюнхен

Трупът се килна върху масата. Никой нямаше да разбере за убийството до края на филма. Рогън отвинти заглушителя и го прибра в сакото си, после пъхна пистолета в кобура. Стана и се изниза тихо от тъмната зала.

Портиерът със златни ширити на униформата му кимна почтително и наду свирката си, за да извика такси, Майкъл обаче се извърна и закрачи към морето. Вървя дълго по крайбрежната улица, докато диво учестеният му пулс се укроти. Под студената лунна светлина на германския север разрушените укрития и ръждясалите останки от подводниците, които се бяха приютявали в тях, върнаха в паметта му страшните призраци на войната.

Карл Пфан умря.

„С двама приключих, остават петима“ — мрачно си каза Майкъл.

Щом ги докопаше, щеше да се разплати за десетте години на кошмари, да се примири със сребърната плочка в черепа си, с нестихващите писъци на Кристин, която викаше името му и молеше да я спаси, с онези съсипващи мигове, когато седмината нацисти във високата стая на съдебната палата в Мюнхен решиха да го унищожат, сякаш беше някакво добиче. Опитаха се да превърнат убийството му в унижение, все едно се наслаждаваха на шега.

Премръзнал от вятъра, Рогън свърна по „Репербан“ и мина край полицейския участък. Не се боеше от полицията. Мъждивата светлина в нощния клуб не беше достатъчна, за да опише някой външността му точно и подробно. Но за всеки случай той се шмугна в улицата, пред която висеше голяма табела „Забранено за непълнолетни!“. Приличаше на всяка друга улица, докато не направиш, разбира се, няколко крачки по нея.

„Санкт Паули“, прословутото средище на узаконената проституция.

Под ярките лампи тук гъмжеше от мъже. С триетажните къщи, сякаш пренесени от илюстрациите в книжка с приказки, уж всичко беше наред, но само на пръв поглед. Във всяка се задоволяваше нагонът. Прозорците на първите етажи бяха широки като витрини. В стаите зад тях седяха, четяха, пиеха кафе, бъбреха или се излежаваха на дивани някои от най-хубавите момичета, които Майкъл беше виждал някога.

Някои пък се преструваха, че шетат… облечени единствено с къси престилчици. На всяка къща имаше табели с делови надпис: „30 марки на час.“ Рогън забеляза прозорци, закрити с плътни щори. Там пък бяха поставени табели „Платено за цялата нощ“. Някой по-заможен мераклия щеше да се забавлява с момичето до сутринта.

Зад един от прозорците руса млада жена четеше до кухненската маса. Изглеждаше унила, нито веднъж не се озърна в очакване към оживената улица. До отворената книга имаше петно от разлято кафе. Майкъл спря на тротоара и зачака тя да вдигне глава, за да види лицето й, но тя бе забола поглед в страниците.

„Сигурно е грозновата“ — предположи той. Реши да й плати 30 марки, за да отдъхне при нея, преди да се върне в хотела. Лекарите му втълпяваха неуморно, че не бива да се вълнува прекалено, а грозно момиче нямаше да го възбуди. Не биваше и да пие концентриран алкохол, да прекалява със секса и дори да се ядосва. Но лекарите май бяха пропуснали да споменат, че му е забранено и да убива.

Влезе в ярко осветената кухня и откри, че пред него седи красавица. Тя затвори книгата със съжаление, изправи се, хвана ръката му и го поведе към стаята отзад. От внезапния изблик на желание коленете на Майкъл се подгънаха, главата му натежа. Сега усещаше с пълна сила последствията от убийството и припряното измъкване. Прилошаваше му. Тръшна се на леглото.

Мелодичният глас на момичето прозвуча сякаш отдалеч:

— Какво ви е? Да не сте болен?

Той завъртя глава, извади непохватно портфейла си и сложи няколко банкноти на леглото.

— Наемам те за цялата нощ. Пусни щорите и просто ме остави да поспя.

Тя се върна в кухнята, а Майкъл извади малкото шишенце с таблетки от джоба си и глътна две — последното нещо, което запомни, преди да се свлече в несвяст.

Събуди се в сивкавото утро, процеждащо се през прашния заден прозорец, и веднага се огледа. Момичето спеше на пода, завито с тънко одеяло. Долови слабо ухание на рози от тялото й. Той се претърколи, за да стане от другата страна на леглото. Опасните признаци ги нямаше — никакво туптене под сребърната плочка, никакво главоболие. Чувстваше се бодър и силен.

Нищо не липсваше от портфейла, пистолетът беше в страничния джоб на сакото. Реши, че е попаднал на честно момиче, което очевидно не страда от липса на здрав разум. Заобиколи леглото, за да я събуди, но тя вече се надигаше и прекрасното й тяло потръпваше от сутрешния хлад в стаята.