Джозеф Файндер - Инстинкт на убиец

— И е в твоята къща?

— Не, другаде. Наречи го неименувано местоположение.

— Имам нещо, което със сигурност искаш — казах бързо.

— Така ли?

— Доказателство. Повреден лост от порше карера.

Кърт се изсмя.

— И сега искаш да сключиш сделка? Искаш онова, което е в сандъка ми или зад завесата?

— Пусни Греъм и ще ти дам доказателството.

— Ще ми дадеш лоста ли, Джейсън? — отново се изсмя той.

— Чудесна сделка — отговорих. — Моят приятел срещу уверението, че няма да влезеш в затвора до края на живота си. Звучи съвсем добре.

Той се поколеба за секунда. Знаех, че мислеше усърдно. По принцип си беше подозрителен, много повече, отколкото аз някога бих могъл да бъда. За него всичко бе номер. А сега трябваше да го убедя, че наистина искам да сключа сделка. Не беше лесно.

Трябваше да го залъжа хитро.

— Разбира се — каза той накрая. — Нямам проблем.

— Ти нямаш — възразих бързо. — Предавам ти уликата, ти пускаш Греъм, а после отиваш на улица „Хилярд“ и убиваш жена ми и мен.

— Защо пък бих направил това, Джейсън? След като ми поднасяш такъв чудесен подарък?

Ако Кърт знаеше, че Кейт бе напуснала къщата, щеше да го спомене. Зачудих се дали имаше представа, че е заминала.

— Слушай сега, Кърт. Вече не приемам нищо за даденост. Уликата, с която разполагам, е оръжието ми. Сега съм като един от онези примитивни амазонски войни и това е копието ми. Без него се чувствам безпомощен, а това чувство не ми харесва.

Той замълча. Очевидно беше озадачен. Не беше наясно какво точно става в душата ми.

— Казваш, че думата ми не е достатъчна за теб? — попита той.

Изсмях се.

— На времето беше, но вече не. Парчето от лоста е улика. Без него полицията няма причина да те арестува. Няма улика, няма арест. Можеш да си ходиш. Ами аз?

— Е, помисли си по въпроса — посъветва ме той. — Без копието си безпомощен. А това означава, че вече не си заплаха за мен.

Усмихнах се. Това бе изводът, до който исках да стигне, но бе важно идеята да е лично негова.

— Все пак знам някои неща — казах. — Факти за теб. В главата ми са. Как можеш да си сигурен, че няма пак да отида при ченгетата?

— А ти откъде знаеш, че няма да отида на улица „Хилярд“? Да посетя жена ти и бебето? Попаднахме в интересно положение. Нарича се „Взаимно уверение в унищожение“. Военната доктрина през цялата Студена война.

Усмихнах се отново.

— Има логика — потвърдих. — Е, какво ще правим тогава?

— Ще се срещнем.

— Къде? Трябва да е на неутрално място. Безопасно. Не обществено. Не в твоя дом, нито в моя.

Знаех какво щеше да отговори.

— В работата — предложи Кърт. — Сградата на „Ентроникс“.

Там се чувстваше удобно, тъй като бе убеден, че контролира положението.

— След един час — казах. — С Греъм.

— След два. И не си в най-доброто положение за преговори. Даваш ми метала, а аз ще ти кажа къде е приятелят ти. Това е сделката. Ако не ти харесва, намери си друг клиент.

— Добре.

— Помисли, не бързай. Аз разполагам с всичкото време на света. Но приятелят ти не разполага с много. Има въздух за не повече от три или четири часа. При това само ако се успокои и задиша нормално. А това е трудно, когато си вързан и напъхан в сандък.

Звъннах отново на Кениън.

— Току-що сключих сделка с Кърт Семко — съобщих му и обясних.

— Да не си се побъркал? — извика той.

— По-добра идея ли имаш?

— Да, по дяволите. Ще изпратя екип в сервиза. След като намерят експлозивите, ще имаме достатъчно доказателства да арестуваме Семко.

— Докато събереш екипа, изпратиш го до сервиза и се върне, колко време ще мине?

— Шест часа, ако успеем да изкараме някой съдия от леглото.

— Не — възразих. — Не става. Приятелят ми ще загине. Затова ще се видя с Кърт, независимо дали ти харесва или не. Ако искаш, можеш да ми сложиш микрофон. Ще го накарам да говори.

— Престани — опита се да ме спре Кениън. — Първо, нашите техници не работят нощем. Няма кой да ти постави микрофон професионално до утре.

— Казваш ми, че не разполагаш с микрофон и касетофон?

— Разполагам, но със съвсем първобитни.

— Ще свършат работа.

— Второ, ако си мислиш, че ще успееш да накараш Семко да ти се изповяда като по филмите — старото клише: „Сега ще те убия, затова първо ще ти разкажа за зловещите си планове, за да мога да се посмея злобно“, време е да започнеш да гледаш по-добри филми.

— Разбира се, че не. Той няма да признае абсолютно нищо. Но ние се нуждаем само от размяната. Само от няколко думи, които да покажат, че той е виновният. А ако някой може да го провокира да говори, това съм аз.