Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

А ако не са осетинци, може да са много други — помисли си тя. Беше оставила дълга опашка врагове след себе си. Работата й го изискваше. Гневът се просмука в нея — тези хора докарваха насилието препалено близо до семейството й.

Съсредоточи се, заслушана в ритъма на преследвачите си, като отделяше звука от стъпките им от всички останали шумове в спокойната нощ. Беше готова за тях.

Пъхна ръце в джобовете на шлифера си и сграбчи дръжките на двата пистолета модел „Ягирин ПЯ/МР-443 Грач“. Във всеки от тях имаше пълнител със седемнадесет патрона. Носеше и допълнителни пълнители във вътрешния си джоб. Надяваше се, че няма да й потрябват.

Мъжете бяха доста търпеливи и я приближаваха постепенно от три страни.

Без никакво предупреждение Наташа зави и спринтира нагоре по стълбите към близката сграда. Сенки изпълваха покрития проход и тя беше сигурна, че моментално ще стане невидима за преследвачите си.

Те обаче бяха твърдо решени да не я изпускат. Стъпките им се поколебаха само за миг и забързано продължиха след нея.

Наташа се затича леко, суровият каучук на подметките й не издаваше никакъв звук. В края на прохода отскочи наляво и се сниши край стената зад редицата храсти. Извади двата пистолета, свали с палци предпазителите и зачака.

Двама мъже се появиха тичешком, спряха и се загледаха към откритата площ пред тях. Оръжието в ръцете им определи действията на Наташа. Не бяха само тези двамата. Броят им даваше предимство. Но тя можеше да промени залога в своя изгода — още тук и сега.

Насочи пистолетите си.

Единият от мъжете се обърна към нея. Оръжието му бе вдигнато и свитата му ръка го държеше близо до тялото, като в същото време покриваше триъгълника пред него. Той погледна право към нея.

Наташа натисна спусъка на десния пистолет веднага щом преследвачът й я видя. 9-милиметровият куршум се заби между разширяващите се очи на мъжа. Тя стреля отново с другия пистолет и улучи два пъти врата на втория мъж. По начина, по който онзи рухна на земята, тя реши, че единият от куршумите е прекъснал гръбначния му мозък.

С бързи стъпки Наташа приближи двамата мъртъвци. Глухото дрезгаво ехо от изстрелите още отекваше в прохода зад нея.

Коленичи, прибра за момент левия пистолет в джоба на шлифера си и бързо ги пребърка. Нямаха документи. Това не беше необичайно. Наемният убиец обикновено оставяше всички лични вещи, за да не могат по него — или нея — да стигнат до работодателите му.

Маншетът на единия от мъжете привлече вниманието й в мига, когато от слушалките в него се чуха гласове. Другите вече бяха нащрек. Които и да бяха нападателите й, вече знаеха, че е въоръжена.

Огледа маншета и разпозна тактиката, използвана от спецчастите по цял свят. Свали защитното покривало, очаквайки да види собственото си лице.

Но лицето на снимката не беше нейното. А на Юлия.

Наташа се изправи, извади втория пистолет от джоба на шлифера, обърна се и побягна обратно към сградата, в която бе оставила сестра си.

Александрия, Египет

19.08.2009

Приведен близо към монитора, Лурдс разглеждаше снимките на загадъчния звънец. Пуснатите от Лесли Крейн изображения в различните сайтове за археология и история бяха направени професионално. Но те не показваха цялата повърхност на артефакта. Снимките бяха направени от двете страни, пропускайки голяма част от надписа. За щастие той разполагаше с целия.

Лесли стоеше до него и Лурдс усещаше топлината на тялото й по-силно, отколкото му се искаше. Не обичаше да се разсейва, докато работи.

Съпровождащият текст беше ясен и прям — просто питаше дали някой има някаква представа за артефакта. През двете седмици от пускането на обявата се бяха събрали само няколко отговора, но никой от тях не изглеждаше необичаен.

— Получавала ли си имейл във връзка със звънеца? — поинтересува се Лурдс.

— Нищо, което да има отношение към историята му — отвърна Лесли. — Само няколко въпроса.

— Какви въпроси? — попита Лурдс и се облегна назад.

— Откъде го имаш? Какво ще правиш с него? Такива неща.

— Отговори ли?

Не. Исках да намеря информация, а не да споделям. — Лесли помълча за момент. — Наистина ли смяташ, че онова нападение е било заради обявите?

— Най-вероятно. Как иначе са научили къде е звънецът?

— А използвах анонимен сървър. Който би трябвало да е сигурен.

Лурдс кимна.

— Според асистентката ми проблемът със сигурността в интернет е, че веднага щом някой напише уж „сигурна“ програма за защита на трафика, някой друг веднага се заема да намери начин да я пробие.