Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

— Доколкото си спомням, всяка сутрин едва не закъснявах заради теб — продължи Юлия.

— Доколкото си спомням, винаги се контеше за някое момче.

— Контех се за Иван. И подейства. Женени сме и имаме две прекрасни деца.

— Метнали са се на леля си — ухили се Наташа.

Отхапаха от кифличките си и отпиха мълчаливо по глътка кафе.

— Липсва ми твоята закуска — промълви Наташа след известно време.

От думите на сестра си Юлия разбра, че Наташа пак бе прекарала известно време в някое кътче на света, което се беше превърнало в ад за нея. Но предпочете да не задава въпроси. Наташа никога нямаше да говори за това.

— Е, в такъв случай май имаш само две възможности — прозаично рече Юлия.

— Две? — вдигна вежди Наташа.

Юлия кимна.

— Можеш да наемеш прислужница и да я обуча да се грижи за теб…

— Да я обучиш?

— Разбира се. Това е единственият начин. Но за да бъде всичко както трябва, ще трябва да прекара няколко години при мен.

— Няколко години.

— Ако искаш да я обуча така, че да остана доволна.

— Разбирам.

Юлия едва не се изкиска и развали момента. Наташа винаги се владееше безупречно, винаги успяваше да контролира лицето си.

— Или…

— Добре, че има „или“, защото предишното предложение не ми допада — рече Наташа.

— Или — продължи Юлия — можеш да се преместиш при нас с Иван.

Наташа остана безмълвна и неподвижна.

Юлия знаеше, че прекалява, но не можеше да се сдържи.

— Децата ще са във възторг. Обичат те, Наташа. Ти си любимата им леля.

— Добър вкус имат — рече Наташа.

— Освен това си единствената им леля. — Юлия не можеше да спре да дълбае. Бяха сестри и никога не си позволяваха преструвки помежду си. Иван имаше трима братя и нито една сестра. Засега никой от тях не беше женен. Понякога малката й сестра й липсваше ужасно, при това не само заради липсата на други жени роднини в живота й.

Наташа се усмихна.

— Благодаря ти. Но само ще ви досаждам. — Взе още една кифличка и я разчупи. — Разкажи ми какво правиш тук. Иван каза, че си намерила нечия немита чиния.

Юлия с тъга остави въпроса за преместването — знаеше, че Наташа вече не желае да говори по тази тема. Облегна се назад.

— Не е мръсна чиния. А цимбал. На няколко хиляди години, доколкото може да се прецени. А може би и на повече. Чакам потвърждение.

Наташа поклати глава шеговито — тъжно.

— Горката ми голяма сестра, да отиде в университет, за да учи как се рови в нечий боклук.

Задърляха се по навик за известно време, след което Юлия разказа историята на цимбала, доколкото я знаеше. Както винаги, Наташа прояви повече интерес, отколкото очакваше.

А в този случай интересът беше напълно заслужен.

Александрия, Египет

19.08.2009

— Значи смяташ, че надписът е на повече от един език? — Лесли вървеше подръка с Лурдс по една от страничните улици недалеч от хотела.

— Да. Най-малко на два — отвърна той.

— И не знаеш нито единия, нито другия?

— Не. Поне засега. — Лурдс я погледна и се усмихна. — Това не разклаща ли доверието ти в мен?

Лесли се вгледа в ясните му сиви очи. Бяха прекрасни, топли, честни и… секси. Определено секси. Достатъчно бе да погледне в тях, за да изтръпне.

— Не — отвърна тя. — Ни най-малко не разклаща доверието ми.

— Ще ги разчета — каза той.

— Това ти е работата.

— Да. Така е. — Лурдс задъвка парче баклава, която си бяха купили от едно открито кафене, обслужващо нощните тълпи. — Чувала ли си за Розетския камък?

— Естествено.

— Какво знаеш за него?

— Бил е… — започна Лесли и спря, за да помисли. — Важен.

Лурдс се засмя.

— Да, бил е.

— И все още се пази в Британския музей в Лондон.

— Това също е вярно. — Лурдс отхапа отново от баклавата. — Важното в Розетския камък е, че е бил написан на два езика — египетски и гръцки.

— Аз пък си мислех, че са три.

— На два езика, но с три писмености. Йероглифна, демотична 2 2 Опростена бързописна форма на древноегипетското йероглифно писане, развила се през VIII-VII в. пр.Хр. — Б.ред. и гръцка. След като войниците на Наполеон намерили камъка, той се превърнал в ключ към разбирането на древноегипетския език. Знаело се какво се казва в гръцкия надпис. Учените приели, че и трите надписа гласят едно и също, и в крайна сметка успели да разкрият значението на йероглифите. За разшифроването им било нужно само да свържат знаците към значението, с което разполагаме от другите две части. Откриването на камъка позволило дешифрирането и превеждането на всички надписи от Древен Египет, които сме гледали цяло хилядолетие по стените на гробници и храмове, без да имаме никаква представа какво се казва в тях. Разбира се, за това били нужни повече от двадесет години и множество блестящи умове въпреки съществуването на камъка.