Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

— Какво има? — попита Наташа.

— Надписът върху вратата — дрезгаво отвърна Лурдс, — е на същия език и писменост, които дешифрирам върху инструментите.

Не бива да правиш това — каза си Лесли Крейн, докато прекарваше картата през електронната ключалка на вратата на Лурдс. Но знаеше, че най-вероятно ще го направи, още в момента, когато бе взела резервния ключ от рецепцията.

Още му беше бясна, задето не бе попречил на Наташа да изгори телефона й. В края на краищата тя трябваше да представи нещо на продуцентското студио. Лурдс беше трамплинът за професионалния й триумф.

Освен това имаше и лични причини. Нямаше по-добър начин от секса, за да разтовари бушуващите емоции.

Пристъпи в стаята и видя, че всички лампи са запалени. Очакваше да намери професора зад бюрото или в леглото. Смяташе, че ще я усети веднага щом прекрачи прага. Всички бяха малко напрегнати след приключенията през последните няколко дни. Ако я видеше да влиза, това щеше донякъде да намали елемента на изненада, но едва ли би се отразило на желанието, което изпитваха един към друг. Двамата с Лурдс си пасваха добре в леглото. Сигурна беше, че и той е на същото мнение.

Само че него го нямаше.

Изпълни я раздразнение при мисълта, че Лурдс броди из хотела, след като Наташа им бе наредила категорично да бъдат колкото се може по-незабележими. Нима бе излязъл навън и изложил на риск живота си и нейната история?

Започна да разчиства леглото. Когато се върнеше, щеше да я намери тук и да се отдадат на помирителен секс — той почти винаги бе най-добрият. Не мислеше, че Лурдс е твърде объркан от чувствата, които тя хранеше към него напоследък, но това не намали ентусиазма й.

Тогава забеляза жълтия бележник на бюрото, изписан с прилежния му почерк. Една дума се наби в очите й.

Атлантида

Вдигна като хипнотизирана бележника и прелисти страниците. Атлантида се срещаше на няколко пъти, сякаш Лурдс отново и отново беше достигал до един и същи отговор.

Островно царство. Удавена земя. Неподчинение пред бог. Един език.

Атлантида.

Забравила сексуалните си копнежи, Лесли грабна бележника, отнесе го в стаята си и засне страниците с цифровия си апарат. Сърцето й биеше бясно в гърдите. Очакваше Лурдс да се върне всеки момент.

Но той не се върна.

Когато приключи, върна бележника в стаята му. Мислите й препускаха. Това се оказваше по-голямо, отколкото си бе представяла. Разполагаше с чисто злато. Ако можеше да свърже по някакъв начин името на Лурдс с разкопките на Атлантида и звънеца, който бяха намерили, рейтингът на предаването й щеше да скочи до небето.

И не само това — щеше да продаде нови серии. Може би дори за ГОЛЕМИ пари. Ако разкопките на Атлантида в Испания се окажеха важни — а те ставаха още по-интересни с откриването на загадъчната врата, — тя щеше да има своя дял от сензацията.

Вълнението й нарастваше. Желанието за секс — също. Настани се в леглото и зачака. Нетърпеливо.

След още един час Лурдс най-накрая се наговори. Вълнението обаче все още кипеше в него, а мисълта за откритата от отец Себастиан масивна врата не го напускаше.

Не можеше да повярва, че Наташа е все още будна.

— Какво ще правим? — попита тя.

— Диоп и Адебайо повикаха другите Пазители — каза Лурдс и седна на ръба на бюрото в другия край на стаята. — Ще се срещнем с тях в Лондон.

— Ще носят ли инструментите?

— Да.

— Показват голямо доверие в нас.

— Не — поклати глава Лурдс. — Не това е причината. А голямото им отчаяние. Работодателят на Галардо разполага с два от инструментите. Ако успее да ги разчете, а няма причина да не е в състояние да го направи…

Наташа му се усмихна дяволито.

— Признаваш, че някой друг може да бъде толкова талантлив с езиците като теб ли?

— Който и да е той, знае повече от нас за това, което търсим.

— Мислиш ли, че знае за Атлантида?

Лурдс не се поколеба. След като бе задала въпроса, всичко му се избистри.

— Най-вероятно.

Наташа сбърчи чело.

— Замислял ли си се за ролята на Църквата?

— Църквата ли? Католическата църква? — Лурдс поклати глава. — Защо им е…

— … да финансират и водят разкопки на място, което може и да е Атлантида — прекъсна го Наташа. — И аз се питах същото. Какъв интерес би могла да има Римокатолическата църква във всичко това?

Лурдс се замисли над думите й, тъй като да свърже двете събития — Атлантида и разкопките на Църквата с инструментите — наистина не му беше хрумвало. Но в светлината на потенциалната връзка с Атлантида — и като се има предвид с какви съкровища разполага в библиотеките и архивите си — как беше възможно Църквата да не знае нищо?