Чарльз Броко - Кодът на Атлантида

— Ти ли го направи?

Наташа отвърна на погледа му без капка вина.

— Мислех да го застрелям. Но реших, че не бихме могли да се махнем, без да ни се наложи да отговаряме на много въпроси. — Тя сви рамене. — А така прилича просто на турист, претърпял злополука.

— Не ми се вярва да е турист.

— Не е. Галардо е тук. Надявам се падането на неговия човек от балкона да привлече вниманието на полицията и да го принуди да се скрие засега. А междувременно и ние трябва да се скрием някъде.

Лурдс се възхити на хладнокръвния и спокоен начин, по който тя се справяше с всичко. Дори не се бе изпотила, докато се оправяше с въоръжения мъж.

— Имаш късмет, че не си ранена или убита — каза той.

— Ти имаш късмет, че Галардо не те иска мъртъв. — Наташа кимна към уличката до гостилницата, от която бе паднал мъжът. — Трябваше да отвлека вниманието им, за да се измъкнем.

Диоп поклати глава в почуда.

— Е, определено го отвлече — погледна той към Лурдс. — Имате интересна компания, Томас.

Нищо не знаеш — помисли си Лурдс.

— Съветвам ви също да не прекарваме нощта на острова. — Наташа намери обувките си в уличката и ги обу. — В случай че полицията реши да си поговори и с нас. Приятелчето на Галардо може да й разкаже и за нас.

— Познавам човек с лодка — обади се Диоп. — Той ще ни откара до сушата още сега.

— Добре — каза Наташа. — Колкото по-рано, толкова по-добре.

Атлантически океан

Източно от Дакар, Сенегал

06.09.2009

Галардо стоеше на кърмата на наетия скутер, който забързано се носеше към Дакар. Пътуването с ферибот отнемаше двадесет минути. Моторницата се справяше доста по-бързо.

За съжаление моторницата биеше на очи. Щом се разровеха в живота на мъжа, който бе паднал насред двора (сигурен беше, че ще стане така, и знаеше, че рускинята също го е предвидила), полицаите от острова бързо щяха да попаднат и на неговото име.

Ако онзи не го издадеше от самото начало, връзката му с Галардо със сигурност щеше да излезе наяве при разпита на човека, който му бе дал лодката, или на дилъра от черния пазар, който му продаде оръжията.

Прокле късмета си и се загледа мрачно над танцуващите под лунните лъчи бели вълнички. Сателитният му телефон иззвъня. Знаеше кой се обажда и се замисли дали да не отговори.

Но в крайна сметка нямаше избор.

— Да.

— Намери ли го? — Гласът на Мурани звучеше хладно делови и много по-отблизо, отколкото му се искаше.

— Да. И ако ме беше оставил да се разправя с него както исках, вече да съм приключил.

— Не. Все още ни е от полза.

Галардо закрачи из ограниченото пространство на палубата.

— Само ако можем да го държим под наблюдение.

— Какво стана? Къде си?

— На път обратно към сушата. Възникна проблем.

— Какъв проблем?

— Рускинята ни усети. Не беше възможно да останем.

Мурани помълча известно време.

— Не ги изпускай. И при мен нещата се усложниха. Искам да продължиш след Лурдс.

— Знам. Опитвам се. Ако не беше онази жена, изобщо нямаше да разбере, че сме тук.

— Успя ли да разбереш какво прави там?

— Човекът, с когото се срещна, е професор по история. Специалист по африканистика. — Беше го научил от платени клюкари по баровете, докато хората му следяха Лурдс на острова.

— Аха. Значи търси другите инструменти.

— Какви други инструменти? — Не му харесваше, че Мурани спестява информация. Особено такава, от която може би зависеше животът му.

— Със звънеца и цимбала вървят още три инструмента. Възможно е да се намират в района.

— Защо не ми го каза по-рано?

— Защото не знаех. Продължавам проучванията. Все още научавам нови неща.

Галардо преглътна гневния отговор. Мурани обикновено знаеше всичко, когато го пускаше да действа. Фактът, че сега не беше така, означаваше, че залогът явно е много по-висок от друг път.

— Намери Лурдс — каза Мурани. — Не го изпускай. Не искам да пострада. Засега.

Връзката прекъсна. Галардо затвори телефона и го прибра. Обърна гръб на запад. В далечината се виждаха светлините на града. Не беше очаквал, че е толкова голям. Не беше идвал в Дакар, но черният пазар бе еднакъв навсякъде. Галардо беше добър в работата си. Където и да отидеше Лурдс, той със сигурност можеше да го проследи.

И с нетърпение очакваше момента, когато ще може да убие професора и неговите спътници — най-вече червенокосата руска кучка.

Хотел „Софител Теранага“

Дакар, Сенегал

09.09.2009

Лурдс работеше върху надписите. Разполагаше с достатъчно парчета от пъзела, за да започне да го подрежда. При условие че разполага с подходящата легенда и че в трите надписа се говори за едно и също събитие, той би могъл да се опита да замести някои от думите в тях с думи от легендата.