Фредерик Форсайт - Кобрата

— Да — отговори Деверо. — Ако бъдат стриктно спазени някои задължителни условия, кокаиновата индустрия може да бъде унищожена като индустрия за масово пласиране на наркотици.

— Как?

— Най-напред, как няма да стане. В самия източник производителите са недосегаеми. Хиляди така наричани кокалероси, които са обикновени селяни, по-бедни и от църковни мишки, отглеждат плевела на малки парчета земя — някои с площ под четири-пет декара — под покрова на джунглата. И докато съществува картел, готов да изкупува отвратителната им „паста“, те ще я произвеждат и ще я носят на купувачите в Колумбия.

— Значи смазването на селяните се изключва?

— Колкото и да се опитва това, а настоящото колумбийско правителство наистина полага усилия, за разлика от предшествениците си и почти всичките съседни държави. Но Виетнам ни преподаде няколко скъпо струващи елементарни истини за джунглите и хората, които ги обитават. Да се опитваме да смажем мравките с навит на руло вестник не е опция.

— Значи рафинериите? Картелите?

— И те не са опция. Това е като да измъкнеш с голи ръце мурена от собствената й дупка. Това си е тяхна територия, не наша. В Латинска Америка те са господарите, не ние.

— Окей — съгласи се Силвър, вече на края на нищожните си запаси от търпение. — Тогава в Щатите, след като стоварят боклука си на наша земя? Имате ли представа какви пари, колко долари на данъкоплатците харчим в национален мащаб за обезпечаване на закона? Петдесет щата плюс федералния окръг! Говорим за националния дълг, по дяволите!

— Именно — потвърди Деверо, невпечатлен от раздразнителността на Силвър. — Доколкото ми е известно, само федералното правителство харчи 14 милиарда долара годишно, за да води войната с наркотиците. И тази сума дори не докосва дупките в щатските бюджети, при това и петдесетте. Това е причината, поради която решението по суша също е невъзможно.

— Къде тогава е ключът?

— Ахилесовата им пета е водата.

— Водата? Искате да сложите вода в кокаина?

— Не, водата под кокаина. Морската вода. Като се изключи единственият сухопътен маршрут от Колумбия до Мексико по извития гръбнак на Централна Америка, който е толкова лесен за контролиране, че картелите не го използват, всеки грам кокаин, изпращан за Съединените щати или Европа…

— Забравете Европа, те не играят — отсече Силвър.

— … трябва да премине над, по или под морето. Дори от Колумбия до Мексико се минава по море. Това е сънната артерия на Картела. Прережем ли я, пациентът умира.

Силвър изсумтя и втренчи поглед в пенсионирания шпионин. Мъжът спокойно отвърна на погледа му. Беше повече от очевидно, че изобщо не го вълнува ще бъдат ли приети изводите му, или не.

— Значи мога да предам на президента, че проектът стартира и сте готов да се включите?

— Не съвсем. Има някои условия, които, опасявам се не подлежат на преговаряне.

— Това звучи като заплаха. Никой не може да заплашва Овалния кабинет. Внимавайте, господине!

— Не става дума за заплаха, а за предупреждение. Ако условията не бъдат изпълнени, проектът просто ще се провали по скъпо струващ и злепоставящ ви начин. Ето какви са условията…

И Деверо плъзна тънката папка по бюрото. Началникът на кабинета я отвори. Две страници, които изглеждаха напечатани на пишеща машина. Пет абзаца. Номерирани. Той прочете първия.

1. Ще се нуждая от абсолютна независимост на моите действия при спазването на абсолютна секретност. Никой друг освен възможно най-малка група хора от най-близкото обкръжение на Главнокомандващия не трябва да знае какво се случва и защо, без значение чия гордост е накърнена и чий нос е разбит. Всеки под нивото на Овалния кабинет трябва да знае само онова, което пряко се отнася до него, а ще му се съобщава минимално необходимото за извършване на изискваната от това лице задача.

— При федералните и военните няма изтичане на информация — отсече Силвър.

— Има — невъзмутимо възрази Деверо. — Прекарал съм половината си живот в опити да предотвратя именно това или да закърпя щетите вследствие на такова изтичане.

2. Ще ми бъде нужно пълномощно от името на Президента, даващо ми неограничена власт да изисквам и получавам без колебание пълното сътрудничество на всяка друга агенция или военна единица, чието сътрудничество сметна за жизненоважно. Това трябва да започне с безусловното подаване на всяка информация, достигаща до всяка агенция в течение на кампанията, до Централата на онова, което искам да назова „Проект Кобра“.