Питер Джеймс - Мъртва като теб

— Искаш да кажеш, че извършителят е още на свобода?

— Да, точно това е проблемът. Ако Праудфут греши, значи онзи още е на свобода. И може да нападне отново.

— Ако е на свобода, ти ще го хванеш. Все някога.

— Искам да го хвана, преди да е нападнал отново.

Клео нацупи игриво устни.

— Ти си моят герой, детектив-суперинтендант Грейс. Винаги ги хващаш.

— Само в мечтите ти.

— Не, не само в мечтите ми. Аз съм реалист. — Тя потупа издутия си корем. — След около четири месеца нашето бебе ще се роди. На теб разчитам да направиш света безопасен за него.

Той я целуна.

— Винаги ще има лоши типове, нали знаеш?

— И лоши момичета!

— И лоши момичета. Светът е опасно място. Няма да можем да ги арестуваме всичките. Винаги ще има лоши хора, които остават ненаказани за престъпленията си.

— А добри хора, които са затваряни несправедливо? — попита тя.

— Да, границата винаги е доста тънка. Има много добри лоши хора и много лоши добри хора. Животът не е черно-бял и рядко е честен — каза той. — Не искам детето ни да расте с илюзията, че е такъв. Случват се гадости.

Клео се усмихна.

— Да, гадости се случват. Но от деня, в който те срещнах, за мен те вече не съществуват.

Той се ухили.

— Понякога се чудя защо ме обичаш.

— Наистина ли, детектив-суперинтендант Грейс? Аз пък не се чудя. Нито за секунда. И не мисля, че някога ще се зачудя. Ти ме караш да се чувствам в безопасност.

Той се усмихна.

— Много лесно ти се угажда.

— Да, аз съм лесно гадже. Нямам дори един чифт скъпи дизайнерски обувки.

— Искаш ли да ти купя?

Тя се взря учудено в него.

Той я погледна и се усмихна.

— Просто за да си имаш!

„Изнасилване от непознат“ всъщност се случва изключително рядко. В Съсекс, където се развива действието на „Мъртва като теб“, нападения като описаните в книгата за щастие не са никак чести. Тъжната истина е, че почти всички изнасилвания се извършват от мъже, които са познати на жертвата. Понякога жените се чувстват по-силни и жизнени именно когато са най-уязвими. Алкохолът създава този ефект, но сваля защитите, кара те да се чувстваш неуязвим, което понякога води до грешни избори и ужасяващи последствия.

Смята се, че изнасилванията се случват най-често в дома на жертвата, което пък после води до нови посегателства от страна на „любимия“. Огромното мнозинство от жертвите на изнасилване твърдят, че са нападнати от познат, дори от човек, с когото са имали връзка. Недоверието, което се поражда след подобно посегателство, пречи на жертвата да създаде нови отношения.

Невъзможно е да се предположи как ще се прояви подобна травма. Когато се опитваме да предвидим реакцията на изнасилен човек, не бива да забравяме, че ние разсъждаваме в нормално състояние на ума, а той е изплашен и унизен. Няма нормална реакция на ненормално и извратено действие; всички се справяме различно. Логично е да се предположи, че човек ще пищи и ще се бори, а няма да „позволи“ да бъде изнасилен. А всъщност най-често се случва точно това — жертвата минава в режим на „оцеляване“, опитва се да не мърда и да не вика. При подобни обстоятелства не важи никаква логика.

Емоциите и реакциите на жертвите на изнасилване са много трудни за обяснение, особено за техните близки и полицията. Те може да решат да не повдигат обвинение с надеждата, че ще забравят случилото се, затова и не се обаждат веднага в полицията. Защитата на извършителите често използва този факт в съда, за да подкопае валидността на твърденията им. Често това е неоправдано, защото може да е просто още едно доказателство за огромната травма на жертвата и неспособността ѝ да говори за случилото се.

Както винаги трябва да благодаря на много хора за това, че ми помогнаха в проучванията за този роман.

Първо бих искал да благодаря на Мартин Ричардс, началник на полицията на Съсекс, който все така ми позволява безценен достъп до света на силите на реда.

Моят приятел, бившият детектив главен суперинтендант Дейвид Гейлър, е, и винаги е бил, извор на мъдрост за мен и понякога дори по-голям остен от моите издатели, когато трябва да спазя крайните срокове!

Толкова много служители на полицията в Съсекс ми отделиха от времето и мъдростта си, търпяха ме, докато се мотаех покрай тях, и отговаряха на безкрайните ми въпроси, че е почти невъзможно да спомена всички, но все пак ще се опитам и моля да ми простят, ако пропусна някого. Детектив главен суперинтендант Кевин Мур; детектив-суперинтендант Греъм Братлет; главен суперинтендант Крис Амблър; детектив-инспектор Тревър Боуълс, който наистина е голяма работа; главен инспектор Стивън Къри; детектив Пол Фърнел Брайън Кук, шеф на отдела за научна поддръжка; Стюарт Ленард; Тони Кейс; детектив-инспектор Уилям Уорнър; детектив-инспектор Ник Слоън; детектив-инспектор Джейсън Тингли; главен инспектор Стив Брукман; инспектор Андрю Кундърт; инспектор Рой Апс; сержант Фил Тейлър; Рей Пакъм и Дейв Рийд от техническия отдел; сержант Джеймс Боус; полицай Джорджи Едж; инспектор Роб Лийт; инспектор Фил Кларк; сержант Мел Дойл; полицай Тони Отомосо; полицай Йън Ъпъртън; полицай Андрю Кинг; сержант Сийн Макдоналд; полицай Стийв Чийзман; сержант Анди Макмахън; сержант Джъстин Хамблох; Крис Хейвър; Мартин Блумфийлд; Рон Кинг; Робин Ууд; Сю Хърд, от отдела за връзки с обществеността; Луис Ленард; Джеймс Гартрел.