Питер Джеймс - Мъртва като теб

Напълно очаквано.

Аха.

Той най-много обичаше, когато идваше прилив и „Тома Новопризовани“ започваше да плава.

После можеше да извади въдиците.

Беше сложил две въдици с тежести, за да потъват дълбоко в калта при отлив. Разбира се, тревожеше се за тях всеки път, щом полицията претърсваше лодката. Но нямаше нужда да се тревожи. Те изтръгнаха всяка дъска по пода, претърсиха всяко кътче, но никой не се сети да извади въдиците, както той правеше сега.

Това беше много хубаво.

На втората въдица висеше непромокаема торба. В нея бяха обувките на Манди Торп. Имитации на „Джими Чу“. Той не харесваше фалшиви обувки. Те заслужаваха да стоят заровени в калта.

И тя заслужаваше да бъде наказана, защото ги носеше.

Но трябваше да признае, че с право я наказа. Тя много приличаше на майка му. Беше дебела като майка му. Миришеше като майка му. Бе чакал дълго време, за да убие майка си, да види как ще се почувства. Все пак закъсня. Когато събра кураж, тя вече беше много болна. Но с Манди Торп беше хубаво. Имаше чувството, че наказва майка си. Много хубаво наистина.

Но не толкова хубаво, както когато наказа Денис Стърлинг.

Хареса му как тя се въртеше ли въртеше.

Но не му харесваше да е в ареста. Не му харесваше полицията да му взима нещата от лодката. Да рови навсякъде и му разбърква колекциите. Това не беше хубаво.

Поне вече бяха върнали всичко. Имаше чувството, че са му върнали живота.

Най-хубавото от всичко беше, че му се обадиха собствениците на лодката. Казаха, че ще останат поне още две години в Гоа. Това много го зарадва.

Животът изведнъж бе станал прекрасен. Много спокоен.

И имаше прилив. Какво по-хубаво от това.

Аха.

Петък, 20 февруари

Дарън Спайсър беше в добро настроение. Отби се в една кръчма, в която влизаше всеки път на връщане от работа, за редовните две хал би и две уискита. Беше си изградил навици! Не е нужно да си в затвора, за да си имаш някаква рутина; и навън се получава.

Наслаждаваше се на новата си рутина. Отиваше в гранд хотела — винаги пеша, за да спестява и да поддържа форма. Там имаше една млада камериерка, която се казваше Тия и много му харесваше — като че ли и тя го харесваше. Беше филипинка, хубава, в началото на трийсетте. И беше зарязала приятеля си, защото я биел. Вече се бяха опознали добре, въпреки че все още не го бяха направили, така да се каже. Но беше само въпрос на време.

Утре имаха среща. Вечер беше трудно, защото той трябваше да се прибира в приюта, на утре щяха да прекарат целия ден заедно. Тя живееше в малък апартамент на „Люис Роуд“ и съквартирантката ѝ заминавала за уикенда. Утре, ако имаше късмет, щяха да се гушкат целия ден.

Взе си още едно уиски по случая, този път от хубавото, малцово, „Гленливет“. Не трябваше да пие много, защото не можеше да се прибере пиян в приюта — щяха да го изхвърлят. А вече беше съвсем близо до мечтаната кутийка. Така че само едно уиски. Не че нямаше проблем с парите — но положението с тях се подобряваше все повече.

Беше успял да се навре в стаята на поддръжката на хотела, защото не им достигаше персонал. И разполагаше с пластмасова карта, която му осигуряваше достъп до всяка стая в хотела. Днес също беше взел някои неща от сейфовете там. Но беше предпазлив. Беше твърдо решен да не влезе отново в затвора. Бе взел само мъничка част от парите, които откри в сейфовете. Разбира се, изкуши се да открадне и някой от лъскавите часовници или бижу, но се ограничи с кинтите и беше горд от себе си.

За изминалите четири седмици и половина беше натрупал почти четири бона в куфарчето, което бе заключено в „Свети Патрик“. Цените на имотите падаха заради рецесията. Със заплатата на Тия и неговите пари може би за година щеше да успее да купи малък апартамент в Брайтън. Или дори да се премести другаде, където е по-евтино. Вероятно и по-топло.

Може би в Испания.

Сигурно на Тия ще ѝ хареса да живее в по-топла страна.

Разбира се, това беше само мечта. Все още не беше говорил с нея за бъдещето. Засега се надяваше само да може да я гушка утре. Но имаше добро предчувствие. Тя излъчваше някаква топлина, която го правеше щастлив, когато е близо до нея или когато разговарят. Понякога трябва да слушаш инстинктите си.

А десет минути по-късно, когато зави от „Уестър Роуд“ към „Кеймбридж Роуд“, инстинктите му казаха, че нещо не е наред.

Един сребрист форд „Фокус“ беше паркиран почти пред самия вход на приюта. И някой седеше зад волана.