Питер Джеймс - Мъртва като теб

Когато си прекарал живота си в бягство от полицията, развиваш нещо като шесто чувство, антените ти винаги засичат цивилните полицаи и техните коли. Забеляза късите антенки по покрива на форда.

Мамка му.

Обзе го страх. За миг се зачуди дали да не се обърне и да избяга. Да изпразни някъде джобовете си. Но вече беше твърде късно. Едрият плешив черен детектив, който стоеше до входа на приюта, го беше забелязал. Спайсър реши, че ще трябва да ги избудалка някак.

Мамка му, помисли си отново, мечтата му се отдалечаваше, както и утрешното гушкане със сладката Тия. Мрачните зелени стени на затвора „Люис“ вече се сключваха около него.

— Здравей, Дарън — каза детектив-сержант Брансън с широка усмивка. — Как върви?

Спайсър го погледна предпазливо.

— Ами добре.

— Искам да си поговорим. — Посочи към вратата. — Позволиха ни да използваме онази стая, имаш ли нещо против?

— Не, какво става?

— Само ще си поговорим. Ще ти съобщя нещо, което със сигурност ще искаш да чуеш.

Спайсър седна на стола, целият трепереше. Не можеше да си представи какви ли новини иска да му каже детективът. Че и той щял да иска да ги чуе.

Брансън затвори вратата, после се настани срещу него.

— Помниш ли какво си говорихме, когато ми каза за онзи гараж зад „Мандалей Корт“? За белия микробус вътре?

Спайсър го погледна предпазливо.

— Ами нали ти споменах, че има награда? Петдесет хиляди лири за информация, когато ще доведе до задържането на мъжа, който се е опитал да нападне госпожа Дий Бърчмор? Обявена е от съпруга ѝ.

— Да?

— Ами имам добри новини за теб, изглежда, че ти ще я получиш.

Спайсър се ухили, заля го облекчение. Невероятно облекчение.

— Майтапите ли се?

Брансън поклати глава.

— Не, всъщност детектив-суперинтендант Грейс сложи името ти начело на списъка. Благодарение на теб заловихме заподозрения. Арестувахме го.

— Кога ще получа парите? — попита Спайсър невярващо.

— Когато му предявят обвинение. Мисля, че делото е насрочено за тази есен — ще ти се обадя, когато науча повече подробности. Но няма никакво съмнение, че сме спипали нашия човек. — Брансън се усмихна. — Е, слънчице, какво ще направиш с това съкровище. Ще го изсмъркаш ли, както обикновено?

— Не — отвърна Спайсър. — Ще си купя малък апартамент, като инвестиция за бъдещето. Страхотно!

Брансън поклати глава.

— Само в мечтите ти. Сигурно ще ги похарчиш за наркотици.

— Не, няма. Не и този път! Този път няма да се върна на топло. Ще си купя апартамент и ще живея нормално.

— Знаеш ли какво, що не ни поканиш в новата си квартира. Само за да докажеш, че си се променил, става ли?

Спайсър се ухили.

— Да, ама може да е малко трудно. Ако има парти, нали се сещате, може да има и някои работи за празнуване. Сигурно ще ви е неудобно — все пак сте ченгета.

— Аз не се смущавам лесно.

Спайсър сви рамене.

— Петдесет бона. Невероятно! Мамка му! Невероятно!

Детективът го гледаше, без да мига.

— Знаеш ли какво? Чух, че още не са сменили чаршафите в килията ти. Сигурни са, че скоро ще се върнеш.

— Не и този път.

— Ще чакам покана. Директорът на „Люис“ ще знае къде да я изпрати.

Спайсър се ухили.

— Много смешно.

— Просто истината, слънчице.

Глен излезе и тръгна към колата, в която седеше Рой Грейс. Очакваше с нетърпение края на седмицата, за да пийнат по нещо.

Започнах да говоря. Само по една причина — за да си оправя сметките с теб, детектив-суперинтендант Рой Грейс.

В ареста не е много приятно. Хората не обичат такива като мен. Наричат ни извратеняци. Порязах си езика на парче от бръснарско ножче, което беше в храната ми. Чувам слухове, че пикаят в супата ми. Един дори ме заплаши, че ще ми извади и другото око.

Казаха ми, че след делото ще стане по-добре. Ако имам късмет, моля ви се, щели да ме сложат в крилото на извратеняците. Всички сексуални престъпници били там. Ще е голям купон!

Някои нощи изобщо не мога да спя. Чувствам гнева навсякъде около мен — и вътре в мен. Бесен съм на онзи, който е изнасилил момичето във влакчето на ужасите. Заради него пристанът беше пълен с полиция и ми объркаха плановете. Дотогава всичко вървеше идеално. А след това се прецака.

Бесен съм, че кучката успя да избяга от унижението да бъде наричана моя жена. Не ми се струва редно. Макар че не ми пука и не вярвам на някого да му пука.

Но най-много гняв тая към теб, детектив-суперинтендант Грейс. Мислиш се за много умен, като каза на света колко ми била голяма пишката. Няма да ти се размине за това.