Питер Джеймс - Мъртва като теб

— Не видях камери там.

Кристмас загриза нокътя си, докато отговаряше:

— Няма как. Мисля, че в тази къща са скрити.

— Защо никой не ми е казал? На записите можеше да има нещо за нападателя — попита гневно Грейс.

Кристмас поклати глава.

— Ами аз не бях на смяна онази нощ. Пък и той беше развален още от следобеда. Дойдох чак на следващата сутрин.

Грейс се втренчи в него и видя, че Брансън прави същото. Дали криеше нещо от тях? После Грейс се обърна пак към монитора. Сега той предаваше образ от задната градина.

Мониторът е бил повреден в нощта на нападението. А новият им заподозрян притежаваше охранителната компания.

Съвпаденията ставаха твърде много.

— Често ли се развалят?

Кристмас поклати глава и пак задъвка нокътя си.

— Не, много рядко. Системата е много добра и е двойно подсигурена.

— Но не е проработила в нощта на нападението над госпожа Пиърс, така ли?

— Нали това ви казвам.

— Ами този тук? — попита Глен Брансън, като посочи черния екран с номер двайсет.

Грейс кимна.

— Да, тъкмо щях да попитам същото.

— Да, и този не работи в момента.

— А кой е имотът?

— Старият циментов завод в Шорхам — отвърна Кристмас.

Понеделник, 19 януари

Джеси знаеше какво трябва да направи, но с наближаването на момента тялото ѝ мина в панически режим и се скова.

Той идваше. С всяко подрънкване на пречките на стълбата, бавно, решително. Тя чуваше дишането му. Идваше, приближаваше се.

Над нея се чу звук, нещо като пърпорене на хеликоптер. Но тя не се заслуша, не смееше да се разсейва. Обърна се, стиснала ножа, после се осмели да погледне надолу. И едва не изпусна ножа от ужас. Той беше само на няколко метра под нея.

Дясното му око беше изкривено под ужасен ъгъл, почти извъртяно навътре в орбитата, потънало в съсирена кръв и някаква сива течност. Беше обградено от лилав оток. Огромен гаечен ключ се подаваше от джоба на анорака му. С една ръка стискаше пречката на стълбата, а с другата — ножа, и се взираше в нея с изпепеляваща омраза.

Бяха много високо и главата ѝ се замая. Опита се да мисли ясно, да си спомни инструкциите, но никога не я бяха учили как да рита в подобна ситуация. Ако успееше да го изрита силно в лицето, щеше да го блъсне надолу. Това беше единственият ѝ шанс.

Клекна за миг, като се бореше със световъртежа от високото, опитваше да се концентрира върху мъжа. Прехвърли тежестта си върху ръцете, стегна се, сви колене, после изрита колкото сили имаше, като се държеше за пречките на решетката.

Веднага почувства изгаряща болка в десния си крак.

После изкрещя, защото почувства как нещо стяга като в менгеме левия ѝ глезен. Той я дърпаше, дърпаше я. Опитваше се да я събори. Тя осъзна, че е направила ужасна грешка. Той беше забил ножа си в десния ѝ крак, беше се пуснал от стълбата и я държеше за глезените. Беше много по-силен, отколкото изглеждаше. Дърпаше я. Опитваше се да я събори. Беше готов на самоубийство. Поемаше риска. Или щеше да я събори и да полетят заедно надолу, или тя трябваше да го издърпа нагоре.

Джеси отново почувства изгаряща болка в десния си крак, последвана от още една — в левия прасец. И пак. Той я държеше с лявата си ръка и я мушкаше с ножа. Внезапно я прониза ужасна, ужасна болка в задната част на десния глезен и кракът ѝ увисна неподвижно.

Беше срязал ахилесовото сухожилие.

В отчаянието си тя се дръпна рязко назад и падна по гръб. Той я беше пуснал.

Тя се изправи на крака и веднага падна отново. Чу как ножът се плъзна далеч от нея и после с ужас го видя да изчезва зад перилата. След няколко мига чу дрънчене далече долу. Десният крак я болеше ужасно, вече не можеше да стъпва на него.

Господи! Помогни ми!

Той се хвърли през отвора върху решетката, все още стискаше ножа.

Тя отчаяно се опита да мисли, въпреки агонията. Опитваше се да си спомни какво бе научила на курса. Беше в добра позиция, левият ѝ крак все още се движеше.

Той вече беше на решетъчната платформа, само на половин метър от нея. Стоеше на колене и понечи да се изправи.

Тя лежеше и го гледаше.

Гледаше злобата, изписана на лицето му. Той се усмихваше. Беше се съвзел. Идваше към нея.

Вече прав, той се надвеси над нея с окървавения нож в ръка. Извади гаечния ключ от джоба на гърдите си и го вдигна.

Тя разбра, че ключът ще се стовари върху главата ѝ.

Сви лявото си коляно и изрита с всичката сила, която ѝ беше останала. Целеше се в дясното му коляно. Чу силно изпукване, когато заби крака си в него. Точно както когато беше забила хокейния стик в коляното на онова момиче преди години.