Питер Джеймс - Мъртва като теб

След няколко секунди на екрана се появиха думите: Лизи Уаймън-Бентам, управител на пиар агенция „ВБ“.

Натисна на линка и на мига се появи снимка на усмихната жена с огромна накъдрена коса. Отдолу имаше други линкове за още информация за фирмата. Точно натискаше „Контакти“, когато телефонът му иззвъня.

Чу задъхан женски глас:

— Много съжалявам, пропуснах обаждането ви — чух го да звъни, но вече излизах от къщи! Как мога да ви помогна?

— Ще ви задам малко странен въпрос — отвърна Грейс. — Имате ли син или брат?

— Имам брат. — Гласът ѝ се извиси в паника. — Той добре ли е? Да не му се е случило нещо? Да не е катастрофирал?

— Не, добре е, доколкото знаем. Трябва да говоря с него във връзка с едно разследване.

— Господи, така се притесних!

— Бихте ли ми казали как да се свържа с него?

— Разследване ли казахте? О, да, разбира се, вероятно е свързано с работата му. Колко съм глупава! Знам, че той доста работи с вас, нали така? Той е Гари Стърлинг и неговата компания — всъщност те са две, „Съсекс Секюрити Системс“ и „Съсекс Римут Мониторинг Сървисис“ — се намират в една сграда в Люис.

Грейс си записа информацията и телефонния номер на Стърлинг.

— Но всъщност защо се обаждате на мен?

— Малко е сложно за обяснение — отвърна той.

Гласът ѝ помръкна.

— Гари не е загазил, нали? Той е много уважаван бизнесмен — всички в града го познават.

Грейс не искаше да казва нищо повече, затова я успокои, че брат ѝ не е загазил. Приключи разговора и веднага набра офиса на Стърлинг. Отговори приятен женски глас. Той не съобщи кой е, само поиска да говори с Гари Стърлинг.

— Няма го още — каза жената, — но съм сигурна, че скоро ще дойде. Обикновено идва по това време. Аз съм секретарката му. Ще оставите ли съобщение?

— Ще се обадя по-късно — каза Грейс. Едва успяваше да говори спокойно.

Щом затвори, мина бързо през оперативната зала, като оформяше плана в главата си, докато крачеше по коридора.

Понеделник, 19 януари

Светлината беше по-слаба, отколкото Джеси бе очаквала, което пък донякъде беше добре. Ако останеше напълно тиха и много, ама много внимаваше, можеше да измине на пръсти металната пътека и да погледне към микробуса.

Той си стоеше там — мръснобял, с отворена странична врата. Този вид микробуси бяха нещо като емблеми на хипи движението — любов, цветя и дрога. Беше чела за това.

Този извратеняк обаче не приличаше много на хипи.

В момента беше в микробуса. Дали спеше? Едва ли. Тя самата задряма няколко пъти в тъмното. Но веднъж почти извика, когато някакво животно се шмугна покрай ръката ѝ. После, щом се зазори и се появи слаба сивкава светлина, един плъх дойде да я огледа отблизо.

Тя мразеше плъховете и след тази поява забрави съвсем за умората си.

Какво ли мислеше да прави онзи сега? Какво ли се случваше навън? Не беше чула повече хеликоптера, така че може би не търсеха нея. Колко ли щеше да продължи всичко това?

Вероятно той имаше някаква храна в микробуса. Със сигурност имаше вода. Можеше да си седи там колкото си иска, ако не трябваше да ходи на работа или пък при някой, който го чакаше. Така или иначе тя самата нямаше да изкара още дълго без вода и храна. Чувстваше се много слаба. Определено по-слаба от вчера. И адски изморена. Но изпълнена с адреналин.

И с решимост.

Тя щеше да се омъжи за Бенедикт. Този извратеняк нямаше да ѝ попречи. Нищо нямаше да ѝ попречи.

Ще се измъкна оттук.

Вятърът днес беше силен и като че се усилваше все повече. Какофонията от звуци нарастваше. Добре, това щеше да ѝ помогне да се движи безшумно наоколо.

Внезапно чу яростен вик.

— ДОБРЕ, КУЧКО. ПИСНА МИ ОТ ТВОИТЕ ИГРИЧКИ. ИДВАМ. ЧУВАШ ЛИ? ЗНАМ КЪДЕ СИ И ИДВАМ!

Тя се върна на пръсти до наблюдателната си позиция и погледна надолу. Той беше там. Без качулка на главата и някаква червена превръзка на дясното око. Търчеше насам-натам, стиснал огромен гаечен ключ в едната ръка и малък нож — в другата.

Сега тичаше право към входа на силоза под нея.

После се разкрещя отново, гласът му отекваше силно, сякаш през фуния:

— О, МНОГО У МНО, КУЧКО. СТЪЛБА В СИЛОЗА! КАК Я ОТКРИ?

След няколко секунди тя го чу да се изкачва по металните скоби.

Понеделник, 19 януари

Глен Брансън чакаше Грейс в необозначена кола при входа на индустриалната зона. В джоба си имаше подписана заповед за обиск.

Картата, която бяха разгледали по време на трескавото планиране на операцията, показваше само два възможни входа за превозни средства към сградата на Стърлинг. В момента наблизо бяха спрели колите на полицаите, които щяха да извършат ареста — когато Стърлинг се появи.