Хелен Гилтроу - Мръсни правила

Филдинг бърка в джоба на палтото си, изважда плик и го бута в ръката на Йохансен.

- Какво те прихваща? - огорчено пита той. - Какво става, мамка му? Дори не ти е присъщо да искаш пари - добавя Филдинг, сякаш това го отвращава и противоречи на всичко правилно и благоприлично.

Пликът е обикновен, кафяв и ненадписан. Йохансен не го отваря.

- Какво е направила мишената?

- Нещо лошо - отговаря Филдинг.

Йохансен заключва предната врата, дръпва плътно завесите и едва тогава отваря плика.

Вътре има само снимка - разпечатка от евтин домашен цветен принтер върху канцеларска хартия. Той я гледа дълго и след това отново я прибира в плика. След двайсетина минути тя вече няма да е у него.

Образът се запечатва в паметта му, цялостен и съвършен.

Неизвестно защо, Йохансен не очакваше жена.

Ден 2: четвъртък - ден 5: неделя

Карла

В четвъртък трябва да отида на вечеря - като Шарлот Олтън, макар че тази вечер тя изобщо не е блестяща компания. Пликът ме чака, когато се връщам в апартамента си малко след единайсет. Нощният портиер ме вижда, докато прекосявам фоайето, и ми го подава.

Двете чаши вино се изпаряват от кръвоносната ми система, докато се качвам с асансьора към моя етаж. Веднага щом влизам в дома си, разчупвам печата и изваждам листа хартия.

Тя е трийсетинагодишна, слаба, с коса с цвета на светло масло и на снимката е облечена със закопчан догоре сив костюм, който изглежда скъп като прическата й. Жената има вид на корпоративен адвокат, добре възпитана и образована, затворена. Усмивката й е като броня.

Мога да се закълна, че лицето й ми е познато.

Няма име, нито биографични данни, само снимката.

Какво ли е направила тази саможива богата млада жена? Защо някой я иска мъртва?

Но отговорът е лесен. Тя е осъден престъпник като всеки друг в „Програмата" и по някое време са показали снимката й в таблоидите и по телевизията. За по-малко от секунда въображението ми съставя първа страница на вестник. До снимката с големи букви е напечатана думата ЧУДОВИЩЕ!

Сигурно става дума за отмъщение. Отплата за предателство на някоя банда? Или от страна на семейство на жертва. Или едното, или другото. Странно е обаче, че Филдинг не ми каза името й. Необходима ни е повече информация.

Ръцете ни са на клавиатурата. Диалогът ни, лишен от източниците си, минава през прокси сървъри на три континента. Непознаването ми на жаргона ме бележи като външен човек, но напоследък не си позволявам това да ме тревожи, а ако тревожи Фин, той не е споменал.

<���Фин.>

Не мисля, че той спи. Отговорът идва почти веднага.

<���Кей?>

Съзирам изненада във въпроса. Като много други от групировката ми Фин е свикнал да общува с Крейги.

<3адача за теб Частна поръчка Обичайното заплащане Затворниците в „Програмата" Намери подробности Имена Лица Досиета Отговори само на мен>

Пауза. Или Фин размишлява върху молбата ми, или някой от сървърите работи бавно.

<���Краен срок?>

<���Веднага.>

<���Ще те уведомя>

Това е стандартният отговор на Фин. По-рано ме дразнеше. Но в реалния живот не е като във филмите и може да отнеме дни, дори седмици... Фин няма представа колко време ще му отнеме. Няма да получа нищо повече от „Ще те уведомя".

Прекъсвам връзката и се облягам назад на стола.

Следобед отново разговарях с Филдинг и настоях за подробности за клиента, но клиентите са безименни. Филдинг има правила за анонимността.

- Препоръчаха ми го - беше единственото му обяснение този път.

Някой друг, с когото е работил и на когото има доверие, е гарантирал за клиента. Пак не каза кой. След това ме попита дали знам как да вкарам Йохансен в „Програмата" и аз му го върнах. Отговорих, че работя по въпроса. Доверието е двустранно, а нещата между нас двамата не стоят така. Всъщност прекарах деня, опитвайки се да открия човека, който ще ми бъде ключ за цялата история, въпреки че той няма да го знае. И сега от екрана ме гледа лицето на главния кандидат. По-късно ще разгледам живота му, търсейки причина да го изключа, но засега съм доволна да го оставя там, макар че е извършил престъпления, за които не искам да мисля... Отново се сещам за жената на снимката. ЧУДОВИЩЕ. Двамата биха били очарователна двойка.

В същия миг електронният часовник в кабинета примигва от 23:59 на 00:00. Вече е петък.

Време е да говоря с Крейги.

Нямах намерение да водя такъв живот. Но някои неща се случват, без да ги искаш.