Джон Коннолли - Време на мъчения

Паркър виждаше какво усилие му струва да продължи.

— Малко преди освобождаването си Харпър Грифин ме изнасили за последно. Двама от приятелите му ме държаха. Беше си намерил отнякъде „Адерол“ [8] Наркотик от групата на амфетамините. — Бел. прев. , така че беше по-зле от по принцип. Обикновено ме кълнеше, че съм педофил, урод или просто педал, в зависимост кой термин си беше избрал за момента. Онази сутрин обаче беше в съвсем различно състояние: целият трепереше и халюционираше. И влагаше сила, много сила.

Бърнел не гледаше мъжете, на които говореше, а някъде в масата.

— По едно време Грифин се наведе и прошепна нещо в ухото ми. Каза…

Това е за Мъртвия крал.

— И го повтаряше с всеки нов тласък.

Това е за Мъртвия крал. Това е за Мъртвия крал.

Мъртвия крал. Мъртвия крал.

Мъртвия крал.

Застани до мен

и заедно ще тръгнем

към лозята, връз които тегне

скрежът на Мъртвия крал

„Еспърс“, „Мъртвия крал“

Всички в окръг Пласи го знаеха като Отреза заради мястото след процепа в хълма, който се издигаше над северния му край. Отрезът не беше голям, може би общо двайсет и пет квадратни километра, но целият беше частна собственост. Хората, които живееха там, предпочитаха уединението, поне доколкото бе възможно то в XXI век.

Окръг Пласи се намираше на изток от Чарлстън — там, където гористите хълмове отстъпваха пред обработваемите земи. Технически погледнато, според езика на Апалачите, това беше долчината между два хребета, по-скоро плитка, отколкото дълбока, земята — с едва забележим наклон за онзи, навлязъл в територията на Отреза. Това беше другото особено нещо: Отрезът беше едновременно и мястото, и неговите обитатели. Те живееха в Отреза и те бяха Отрезът. Той беше в тях и създаден от тях, а те — от него. Понякога използваха названието в единствено, друг път в множествено число: Отрезът е, Отрезът са . Това нямаше никакво значение: всичко беше Отрезът. За външните хора може да беше объркващо, но жителите на окръг Пласи се стараеха въобще да не споменават Отреза, особено пред непознати. Така беше по-добре.

От време на време Отрезът отскачаше до Мортънсвил, Търли и Гайърс Кросинг — трите основни поселища в окръга, — за да си напазаруват продукти, в редки случаи да посетят и лекар. Като цяло си бяха самодостатъчни и така бе от поколения. Отглеждаха сами плодовете и зеленчуците си, също така и свине, малко говеда и много пилета. Държаха дори кошери, но напоследък имаха проблеми с тях, подобно на много други пчелари. Осуалд Хоузи знаеше това, защото самият той гледаше пчели и защото един тип от Отреза — вероятно от по-младите Гантли, но не можеше да бъде сигурен, — го бе потърсил преди година и нещо, за да обсъдят въпроса. Пестициди — това беше обяснението на Осуалд, но младият Гантли възрази, че в Отреза не употребяват такива неща. Осуалд се опита да му каже, че това е чудесно, но освен ако не държат пчелите си вързани с връвчици за кошерите, те все ще намират пестициди, независимо дали му харесва, или не.

При тия думи младият Гантли свали сламената си шапка, отри челото си с ръкав и погледна с отвращение къщите и фермите, които съставляваха по-голямата част от Гайърс Кросинг, като че ли, ако имаше власт, би изтрил и тях, и всички като тях от лицето на земята. После благодари на Осуалд за отделеното време и си тръгна. Вечерта Осуалд намери на прага си пет гърненца с пресен мед и трябваше да признае, че сигурно е много качествен, макар да съдеше само по миризмата, защото и дяволът не можеше да го накара да го вкуси.

Такива бяха срещите на местните жители с Отреза: неочаквани, обикновено вежливи, но дистанцирани и рядко повтарящи се. А след тях местните неизменно се прибираха у дома, обзети от тягостно безпокойство, спяха лошо, ставаха напрегнати и раздразнителни към близките си, въпреки че се опитваха да ги държат наблизо — на сигурно място зад стените и оградите.

Хората от Отреза не бяха като тях. Те принадлежаха на един по-стар порядък.

Гайърс Кросинг беше разположен на запад от Отреза, а Мортънсвил — на изток. Другите близки селища бяха окръжният град, Търли, на юг, и малкият Дийп Дел на север. Ако човек погледнеше картата, би му се сторило, че Отрезът е обграден отвсякъде, като стара реликва в капана на новото, но местните се чувстваха така, сякаш те са оставени на милостта на Отреза. Той се разпростираше като тумор в сърцето на окръг Пласи, постоянен източник на потенциална заплаха, и те нямаше да познаят метастазите, докато не започнеха да мрат като мухи.