Александра Маринина - Последно разсъмване

— А не може ли на друго място? Струва ми се, че Сергей Кузмич вече не може да ме гледа. Пък и умирам от глад, от сутринта тичам като псе, не съм слагал троха в устата си.

— Ами да — отговори в слушалката Антон, — Кузмич ми каза сутринта как ти е крещял вчера. Изглежда, изпитвате взаимна неприязън. Добре, тогава да се засечем някъде, ще поседим в колата. Сега къде се намираш? Има ли наблизо заведение за хранене?

Роман завъртя глава и видя табела „Шоколадчета“.

— Е, значи, хапни, докато дойда — каза Сташис, — после ще излезеш при мен, ще обменим впечатления.

Пътят отне на Антон малко повече от час, това време бе напълно достатъчно на Дзюба да утоли глада си и когато телефонът иззвъня с командата „излез и се строй“, той отново беше бодър и изпълнен със сили.

— Хайде, докладвай, какво става с виладжиите — поиска Сташис.

— Алибито на Дубинюк е паянтово — докладва Роман, — ето, виж: той казва, че в събота е заминал за вилата и е останал там до обяд в понеделник, нали така?

— Май беше така.

— Разпитах съседите. Да, видели го, дошъл в събота към 17 часа, видели и колата му в двора, и лампите били запалени, и той се отбил у някого там към 21 часа, и на сутринта в неделя бил налице, със сигурност. Но през останалото време, в частност в неделя вечерта, никой не го е виждал. Вярно, Дубинюк каза, че се е напарвал в банята си през това време, но за това няма никакви потвърждения. Обаче в понеделник до обяд определено е бил налице, защото се намери съсед, който видял колата на Григорий край къщата и влязъл при него да попита кога смята да тръгва за Москва и дали няма да го закара. Григорий отговорил, че ще го закара, но малко по-късно, смятал да тръгне към един-два часа, не по-рано.

— Значи вечерта в събота е бил, сутринта в неделя е бил, в понеделник сутринта — също, но няма никакви показания за нощта в неделя срещу понеделник — констатира Антон. — Прието.

— А при тебе нещо? Късно снощи Риженко ми звънна, постави ми задачата за вилата на Дубинюк, но нищо не ми обясни както трябва. Пък и аз не бях съвсем адекватен… Нали разбираш, след погребението — измънка Дзюба.

Антон се принуди да му разкаже подробно за разпита на Волко, за срещата с Михальов и за показанията на Григорий Дубинюк.

— Та затова днес проверявах показанията на Дубинюк около гаражите. Намерих няколко свидетели, които видели как той наистина отишъл там по обяд в събота. Почивни дни — автомобилисти много, кой поправя нещо, кой заминава за някъде, кой пристига… Виж, обаче в неделя никой не е виждал Дубинюк. Във всеки случай не се намери такъв свидетел. Но, разбира се, това нищо не доказва, защото той може да е идвал и късно вечерта, когато вече е пусто и тъмно. Тоест със сигурност е потвърдено, че е идвал в събота, както каза, но за неделята няма доказателства — нито за, нито против. Така че е рано да изключваме Дубинюк от заподозрените в убийството, не всичко е гладко там… Рома, ти какво? Да не ти е лошо? Защо тръскаш глава?

— Почакай, Антоне — замижа Дзюба. — Гаражите. Ти разбираш ли? Гаражите!

— Добре де, гаражите. И какво?

— Ами в джоба на Гена е имало бележка с нещо за гаражите!

— Че малко ли са гаражите в Москва, на всяка крачка има — невъзмутимо отвърна Сташис.

— Почакай, Антоне — горещеше се Дзюба, — чуй само! За тази бележка изобщо никой не си спомняше, защото първо са отработили нея, убедили са се, че тя няма нищо общо и изобщо не е ясно какви са тия гаражи. Там е бил посочен номерът на бокса, гаражът с този номер е на собственик със съвсем друго име. И тогава са решили, че става дума за други гаражи. Нали трупът му е бил намерен на друго място.

— Добре, да допуснем. Впрочем…

Но вече нищо не можеше да спре Дзюба. Той извади от чантата си бележника и го отвори на страницата, на която грижливо бе преписал текста на намерената у Колосенцев бележка.

— Виж, тук е описан и маршрутът, как да се стигне от мястото, където се е провело състезанието. Няма адрес, но има подробно описание накъде да се завива. Хайде още веднъж да проверим по картата. Представи си, че става дума за същите гаражи, където са държали Курмишов! Твоят навигатор включен ли е?

— Някак се придвижвам и без него — позасмя се Антон и извади в компютъра картата. — Добре, да видим. Къде, казваш, е било състезанието?

Дзюба каза адреса, Антон намери мястото и започна методично, под диктовката на Роман, който поглеждаше в бележника си, да води стрелката. Ето и последния завой, после около 700 метра направо и наклон…