Крис Картер - Галерия на мъртвите

Карлос прелисти тефтерчето си.

— За дрехи, обувки, бански костюми, спортни облекла, бельо, бижута — такива неща. Както казах, засега не знаем подробности, но екипът ни работи по този въпрос.

— Някакви порнографски материали? — попита Барбара.

— Доколкото ни е известно до този момент, не.

— Но е била манекенка — рече Блейк. — Това е била професията й.

— Да.

— Предполагам, че е имала почитатели.

— Да, и при това много — потвърди Гарсия, отново поглеждайки записките си. — Имала е много активно присъствие в интернет. Всичките обичайни заподозрени — Фейсбук, Туитър, Инстаграм и дори канал в Ютюб, където давала съвети за гримиране, прически и мода. Общо над четвърт милион последователи.

Барбара започна да масажира лявото си слепоочие.

— Над четвърт милион последователи? — попита тя и направи гримаса. — Това разширява доста кръга, а? Поправете ме, ако греша, но убийство, в което извършителят обезобразява жертвата, особено лицето, не предполага ли обсебеност от нея? И по-конкретно от начина, по който е изглеждала, от красотата й. — Погледът й се спря на Хънтър за потвърждение.

— Теоретично, да — съгласи се той.

— Тогава с толкова много последователи — продължи капитанът, — с активното й присъствие в социалните мрежи, снимки, видеоклипове, каталози и кой знае още какво, всеки един от последователите й може да е развил такава обсебеност, не е ли така? И кой знае колко от тях може да са психопати, достатъчно откачени, за да извършат такова жестоко убийство. Всички знаем колко смахнати може да са феновете.

— Да — съгласи се отново Хънтър. — Тъй като жертвата е била знаменитост с голям брой почитатели, вероятностите кой може да е убиецът, са много. Един обсебен, но разочарован фен с психопатски наклонности може да е способен да извърши това. И след появата на интернет, с възникването на все повече уебсайтове на социални мрежи, развиването на обсебености не само към знаменитости, но и към всеки, стана много по-лесно.

— Страхотно! — възкликна Барбара Блейк. — Двеста и петдесет хиляди заподозрени, разпръснати из целия свят. В такъв случай ще разкриете престъплението за нула време. Била ли е омъжена? Имала ли е гадже? Любовник?

— Не е била омъжена — отговори Гарсия. — И според майка й не се е срещала с никого, но ще се разровим по-надълбоко.

Барбара стана и пристъпи към дъската, за да я обхване с поглед.

— Красотата я обгражда — изрече тя на себе си, размишлявайки върху половината версия, предложена от Гарсия.

— Това е написал убиецът — отново потвърди Карлос. — И означава, че той очевидно се опитва да ни каже нещо.

— Разбирам — рече капитан Блейк. — Но защо е написал посланието на латински?

— Не сме сигурни — отвърна Хънтър.

— Искате ли да отгатнете?

Робърт не каза нищо, но Гарсия предположи.

— Това може да е следа за мястото, откъдето е той.

Барбара се обърна към него и се замисли върху идеята му.

— В какъв смисъл, Карлос?

— Ти го каза преди малко — повече от двеста и петдесет хиляди почитатели, разпръснати из целия свят. Някой обиден и разочарован фен психопат може да е долетял откъде ли не, да я е убил и тъй като трупът й е открит чак след два дни, вече да се е върнал там, откъдето е. И в такъв случай вероятно никога няма да го хванем.

Капитан Блейк придоби още по-замислен вид.

— Един не толкова песимистичен сценарий е, че това е Лос Анджелис — каза Хънтър, — един от градовете в света с най-разнообразно в етническо отношение население. Може би убиецът живее тук, но не е американски гражданин.

— Но латински вече не се говори никъде — възрази Барбара. — Затова ако проследим този ред на мисли, какво ни казва той, като изразява посланието си на латински? Че е от Италия? Или от Латинска Америка?

— Може би — рече Хънтър.

Капитан Блейк допря палеца и показалеца на дясната си ръка до челото си. „Да — помисли си тя. „ Определено започва да ме боли главата. “ Тя се поколеба дали да зададе следващия си въпрос, но любопитството й се оказа по-силно.

— Защо изобщо е оставил послание? Само за да ни подскаже откъде е?

Двамата детективи не отговориха.

— Някой да ми каже — настоя Барбара.

— Мания за величие — предположи Гарсия.

— Моля? — Тя се обърна към него.

— Мания за величие, капитане. Една от главните характерни черти на психопатите. Знаеш го. Те се възприемат като превъзхождащи всички останали. Мислят се по-интелигентни, по-красиви, по-силни, по-талантливи, по-изобретателни, по-умни и така нататък. Заради тези заблуди мнозина от тях мислят, че ние, простосмъртните, не можем да разберем онова, което правят… каквото там се опитват да постигнат с убийствата, защото въображението и интелектът ни не достигат такива върхове като техните. — Карлос млъкна, оставяйки капитан Блейк да помисли върху думите му — Убиецът е знаел, при това основателно, че никой трезвомислещ човек няма да възприеме местопрестъплението като произведение на изкуството, ако не ни го каже. — Гарсия посочи две снимки на дъската и продължи: — Изрязаните букви на гърба на жертвата. С тях той ни казва, че размазаните петна кръв по стените не са обикновени, а са размах на четка. Посланието на гърба на жертвата може да е нещо повече от закачка. Може да е подписът му върху платното. Той може би тайно се възхищава на творбата си. Може да възхвалява произведението си.