Крис Картер - Галерия на мъртвите

Капитан Блейк въздъхна тежко. Колкото повече гледаше снимките на дъската, толкова по-малко налудничава й се струваше теорията за произведение на изкуството. Знаеше, че ако това е абсурдно престъпление от страст, убийство за отмъщение, объркал се обир, изблик на гняв или дори извратено и садистично изнасилване, с малко повече въображение, може би кървавата бъркотия в стаята може да се очаква, но не и изрязаните знаци на гърба на жертвата.

Тя мълчаливо тръгна по дължината на дъската. Погледът й се местеше от снимка на снимка.

— Причина за смъртта? — попита Барбара.

— Вероятно загуба на кръв — отговори Карлос. — Но не е официално потвърдено.

— Затова си поискал аутопсия „Ниво нула” — обърна се капитан Блейк към Хънтър. — Защото ако този смахнат изверг е направил всичко това само за да създаде някакво откачено изкуство, тогава е сигурно едно — този тип не се е качил на самолет и не се е върнал там, откъдето е. Щом този изрод мисли, че твори изкуство, тогава всички знаем, че това няма да е единственият му „шедьовър”, нали? Ако не го спрем скоро, убийствата няма да свършат. Ще станат серийни.

Хънтър обезпокоено погледна капитана.

— И мен ме тревожи именно това. Има вероятност той да е убивал и преди.

Рискът от зараза не беше единственият фактор, който наложи искане за аутопсия „Ниво нула”. Имаше и друга опасност, която властите по целия свят биха направили всичко, за да избегнат — рискът от паника в обществото. Медиите в Лос Анджелис, които описваха събитията по възможно най-сензационния начин, плащаха на разни хора за информация, и плащаха добре. Те имаха информатори в полицията, пожарната, болниците, правителствените агенции за сигурност и, разбира се, в Института по съдебна медицина.

Журналистите биха ликували и безсрамно биха разпалили повсеместна паника в Лос Анджелис, ако съобщяха новината, че из града се разхожда нов сериен убиец. Най-добрият шанс на Хънтър и лосанджелиската полиция да запазят в тайна историята, поне за известно време, беше да крият колкото е възможно повече подробности.

Насилствените престъпления не бяха рядкост в Града на ангелите. Едно осакатено и одрано тяло, оставено в стая, която направо беше пребоядисана с кръвта на жертвата, със сигурност би накарало хората да се замислят и би породило лавина от въпроси, но не би задействало непременно алармата „сериен убиец”, ако репортерите не надушеха за изрязаните букви на гърба на жертвата. Ако имаше нещо за серийните убийци, което знаеше всеки репортер в Лос Анджелис, това беше, че те са единствените, които дразнят полицията с послания, гатанки, ребуси, рисунки, телефонни обаждания и така нататък. На местопрестъплението поради положението, в което беше оставена жертвата на леглото, само четирима души бяха видели изрязаните букви на гърба на Линда Паркър — Хънтър, Гарсия, Кевин Уайт и фотографът-криминалист Томи. Заедно с доктор Хоув и капитан Блейк те ставаха шестима, но никой от тях не би съобщил информацията на медиите.

Барбара посрещна забележката на Хънтър с много обезпокоен поглед.

— Извинявай, Робърт. Убийствата вече са станали серийни?

Той кимна и пусна за разпечатване една последна снимка.

— Объркахте ме, момчета. Има ли друг труп, за който не знам? — Инстинктивно огледа дъската с фотографиите още веднъж.

— И да има, все още не знаем — отговори Хънтър.

Капитан Блейк озадачено повдигна вежди.

— Ако няма други трупове освен този, тогава на какво се основава идеята ти, Робърт? Какво те кара да мислиш, че има вероятност извършителят да е убивал и преди?

— Не е нещо определено, капитане, а цялото местопрестъпление, но пак повтарям, разследването е на твърде ранен етап, за да сме сигурни в нещо, и, честно казано, имам само такова чувство.

Блейк зачака, но Хънтър не добави нищо повече.

— Добре, тогава да чуем какво е чувството ти — настоя тя.

Робърт познаваше добре капитана и знаеше, че няма да се измъкне, без да отговори.

— Ще започна с нивото на насилие и колко способен е убиецът. Отрязал е ръцете и ходилата на жертвата. — Хънтър посочваше снимките, докато говореше. — И оптималната дума тук е „чисто”. — Той даде на капитан Блейк малко време да помисли. — Докладът от аутопсията сигурно ще ни даде по-ясна представа какъв инструмент е използван, но според екипа криминалисти на местопрестъплението не е било брадва или някакво друго острие, с което убиецът би постигнал това с един-единствен удар.