Крис Картер - Галерия на мъртвите

Каролин прочете тази информация и интересът й се засили. Тя се наведе напред и остави чашата с кафето на бюрото.

Професионалните отношения между доктор Хоув и детектив Хънтър бяха започнали преди няколко години и тя все още не беше срещала по-загадъчен човек от шефа на отдел „Свръхтежки убийства”, но това не беше единствената характерна особеност, която отличаваше Хънтър от другите детективи на отделите „Убийства” в лосанджелиската полиция и всяка друга правоприлагаща агенция, с която беше работила. През двайсет и едната си години като патоанатом доктор Хоув не беше попадала на друг, който да умее да разчита местопрестъплението или да прониква в начина на мислене на убиеца толкова добре, колкото детектив Хънтър.

Дори преди да е видяла трупа, Каролин беше сигурна, че аутопсията ще бъде интересна.

Поради факта, че трупът на жената беше открит предишната вечер, папката, която разглеждаше доктор Хоув, съдържаше малко информация — името и адреса на жертвата, основно описание на местопрестъплението, името на отдела и детективите, на които беше възложен случаят, и името на водещия криминалист на местопрестъплението. Нямаше снимки. Още не. Те щяха да бъдат добавени по-късно заедно с доклади от лабораторията по криминалистика.

Доктор Хоув отново насочи вниманието си към екрана на компютъра и пак прегледа графика. Аутопсиите „Ниво нула” винаги бяха поставяни на първо място преди абсолютно всички останали.

Каролин пренасрочи една частна аутопсия, отложи една среща за късно сутринта и успя да вмести аутопсията като първата си за деня. Половин час по-късно беше облечена с престилка и готова да започне.

Зала „Нула” беше нещо повече от обикновено помещение за аутопсии. Стаята беше напълно самостоятелна зона за патологични прегледи, със собствена хладилна камера и индивидуална лаборатория. Базата й данни с ограничен достъп също беше отделна от главната банка с данни на Института по съдебна медицина и това означаваше, че резултатите от аутопсиите, извършени в зала „Нула”, не бяха достояние на общия персонал и можеха да бъдат запазени в тайна поне за известно време.

Трупът на Линда Паркър, все още затворен в чувал, беше докаран в зала „Нула” от един от помощниците, който заедно с доктор Хоув го премести от количката върху едната от трите маси от неръждаема стомана в голямата стая, облицована с бели плочки.

— Нуждаете ли се от още нещо, докторе? — попита помощникът с атлетично телосложение, докато крадешком се оглеждаше наоколо. — Искате ли да ви помогна да измиете и да подготвите трупа?

— Не, ще се справя сама — отвърна доктор Хоув и намести на носа си очилата с тъмни рамки. — Ако ми потрябва нещо, ще се обадя.

Тя изчака помощникът да излезе и смъкна ципа на чувала с трупа.

Въпреки богатия си опит и стотиците убити тела, които беше преглеждала в кариерата си, жестокостта на някои случаи, които се озоваваха на масата й за аутопсии, все още имаха способността да я обезпокоят. И този случай определено беше такъв.

Пълната аутопсия продължи близо два часа и когато най-после установи причината за смъртта, доктор Хоув отстъпи крачка назад от масата и още веднъж погледна жестоко осакатеното и одрано тяло.

— В това няма логика.

Кабинетът на Робърт Хънтър и Карлос Гарсия се намираше в дъното на етажа на отдел „Обири и убийства” в прочутото Главно управление на полицията в центъра на Лос Анджелис. Стаята беше клаустрофобична, с размери двайсет и два квадратни метра, две бюра, три старомодни шкафа за папки и голяма бяла магнитна дъска, допряна до южната стена, но пак си беше съвсем отделно помещение от останалата част на отдела, и ако не друго, то поне ги предпазваше от любопитни погледи и шумни гласове.

Робърт беше получил имейл от Кевин Уайт преди по-малко от час. Имаше копие от доклада на криминалистите и архивиран файл със снимките, направени от фотографа. Хънтър ги разпечатваше от половин час, а след това ги закачаше на магнитната дъска. В същия момент капитан Барбара Блейк отвори вратата на кабинета им и влезе.

Барбара Блейк беше станала шеф на отдел „Обири и убийства” преди няколко години, след пенсионирането на дългогодишния капитан Уилям Болтър. Елегантна, привлекателна, с дълга черна коса и интригуващи тъмни очи, които можеха да накарат повечето хора да се разтреперят, капитан Блейк не се плашеше лесно. След толкова години и различни постове в силите на реда много малко неща можеха да я изкарат от равновесие, но през следващата минута тя не пророни нито дума на двамата детективи. Само гледаше снимките на дъската с невярващо изражение.