Крис Картер - Галерия на мъртвите

— Престани — ядосано я прекъсна мъжът. — Наистина ли мислиш, че можеш да ме спечелиш с твоите сантиментални приказки? — Той се изсмя. — Аз бях милостив, или патолозите ви не са го разбрали? Нямаше изтезания, нито болка или страдания. Щом те свършеха, полагах ги в най-почтителната позалегнали спокойно по гръб. Би трябвало да са ми благодарни. Знаеш ли защо? Защото аз ги обезсмъртих. А сега ти ми говориш, че ще ми помогнеш? Разсмиваш ме. Кой е жалкият сега, а? Колкото до това, че не съм способен да нараня невинен човек? Защо не попиташ Лусия, детегледачката на дъщеря ти?

Стомахът на агент Фишър се сви.

— Какво си направил?

— Да речем само, че имаше много кръв.

— Какво си направил? — Очите на Ерика се напълниха със сълзи.

— Един ден онова, което правя, ще бъде разбрано, специален агент Фишър. Колекцията ми ще бъде разбрана. Ще я възприемат като най-ценната колекция на планетата. Ще видиш. Само й дай време.

Агент Фишър чу тракане на клавиатура в слушалката си.

— Добре, приближаваш се до изход вдясно. Искам да завиеш.

Ерика изпълни указанията на мъжа, докато той й каза да спре до гъсти храсти встрани от черния път, по който караше от няколко минути. Бяха насред дивата пустош.

— А сега какво? — попита тя.

— Сега искам да се обадиш по телефона и да повикаш останалите от разследващия екип. Онези, с които беше в Тусон. Тримата. Кажи им, че имаш следа към заподозрян или каквото там искаш, но бъди убедителна, защото ще имаш само един шанс. Накарай ги да дойдат при теб. Ще нападнете скривалището на заподозрения.

Агент Фишър нямаше възможности за избор и трябваше да се подчини на заповедта.

— Смаян съм — каза мъжът, след като тя се обади на тримата. — Наистина сте се досетили за платформата „Оптум”.

Агент Фишър стисна очи от гняв. За да убеди Хънтър, Гарсия и агент Уилямс да дойдат при нея, тя им беше казала, че „Киберпрестъпност” са успели да проследят проникванията в платформата „Оптум”. Сега убиецът разбра, че ФБР знаят как е събирал информация за жертвите си. Дори ако успееше да се измъкне от тази каша, единствената им следа към убиеца беше изгубена.

— Все едно — продължи мъжът. — Сега ще чакаме. Не се тревожи. Ще те преведа през всяка стъпка. Дори ще ти нареждам какво да кажеш, ако ситуацията го изисква. И не се опитвай да вършиш глупости, защото имам очи навсякъде. Из цялото ранчо са монтирани камери и от мястото, където се намирам, мога да контролирам лампи, врати, шумове, всичко, което искам. Ти трябва само да следваш сценария точно както ти казвам и малката Хедър няма да се тревожи за големия лош мъж.

Мъжът наистина преведе агент Фишър по абсолютно всяка стъпка по пътя, като от време на време й казваше точно какво да направи. Той създаде шума, който стресна агент Уилямс. Мъжът видя през камерите как двамата агенти се приближиха и влязоха в първото заграждение за коне вляво. Когато агент Уилямс отиде до вътрешната врата, която свързваше първото и второто заграждение, мъжът заповяда на агент Фишър да застреля партньора си.

— Какво? — прошепна тя с тих глас.

— Правилно чу, специален агент Фишър. Искам да го застреляш. Не се колебай. Двоумиш ли се, кълна се, ще започна да режа момиченцето ти. Застреляй го. Сега\

— Съжалявам, Лари. Много, много съжалявам.

— За какво? — попита агент Уилямс.

— Застреляй го, иначе малката грозна кучка ще започне да кърви!

— За това. — Ерика натисна два пъти спусъка.

— Добре. А сега се приготви, защото идват другите двама.

Мъжът видя как Хънтър и Гарсия изскочиха от къщата и хукнаха към старата конюшня. Той контролираше отварянето и затварянето на вратите на загражденията, за да ги остави с убеждението, че там има някой друг освен тях. Освен това нареди на агент Фишър какво да каже, когато Хънтър предложи тя и Гарсия заедно да проверят загражденията вдясно.

— Добре — рече мъжът. — Нека очистим първо онзи вдясно. Тръгни след него и го застреляй. Стреляй три пъти, не два. Отивай… сега.

След като агент Фишър изпълни заповедта му, мъжът й каза бързо да се върне в първото заграждение и да чака.

На единия монитор похитителят видя, че Хънтър излезе от едно от загражденията вляво, следвайки звука на изстрелите. Когато Хънтър влезе в третото заграждение, мъжът каза на агент Фишър също да отиде там и да се престори, че току-що е влязла.

Той остана приятно изненадан колко добра актриса е агент Фишър.

— Не си прави труда да го довършваш — каза мъжът, след като Хънтър й заповяда да остане с Гарсия и да извика линейка. — И без това кръвта му ще изтече. Остави го да страда. Нека продължим по-нататък. Да премахнем и последния и ти обещавам, че отново ще видиш дъщеря си.