Крис Картер - Галерия на мъртвите

Ерика не можеше да разсъждава ясно. Мислеше само за дъщеря си.

— Тя е на четиринайсет години — повтори тя, този път преглъщайки сълзите си.

— Ако искаш дъщеря ти да живее, по-добре прави точно каквото ти казвам. Ако не го направиш, обещавам ти, че ще я одера жива. И ще избода очите й.

— Боже мой… не.

— Мисля, че си видяла на какво съм способен, затова знаеш, че това не е празно обещание. Правило номер едно: не затваряй телефона. Направиш ли го, дъщеря ти умира. — Последва съвсем кратка пауза. — Кое е правило номер едно?

Ерика правеше всичко възможно да удържи сълзите си, но гласът й все още трепереше.

— Дай ми да говоря с нея. Искам да говоря с дъщеря си.

Мъжът очакваше това искане. Беше напълно естествено.

— Кое е правило номер едно? — отново попита той.

— Да не затварям телефона — отговори агент Фишър. — Дай ми да говоря с Хедър. Искам да говоря с дъщеря си.

— Разбира се, но преди да го направя, искам да облечеш сакото, което е в кутията.

— Какво?

— Черното кожено сако, облечи го — повтори мъжът.

— Защо?

— Облечи го или ей-сега ще нараня дъщеря ти. И не забравяй, не затваряй телефона.

Агент Фишър взе сакото и забеляза, че е по-тежко, отколкото очакваше.

— Какво е това сако?

— Облечи го.

Тя изпълни заповедта.

— Добре, облякох го. А сега ми дай да говоря с дъщеря си.

— Левият горен вътрешен джоб — каза мъжът. — Там има малък бутон. Включи го.

— Какво? Шегуваш ли се?

— Не е бомба, специален агент Фишър. Аз не съм терорист — обясни той. — В четири от копчетата на това сако има камери, които предават на живо, използвайки връзката по телефона, който държиш. Камерите трябва да бъдат включени, затова използвай бутона в джоба и го натисни… веднага.

Ерика знаеше, че няма друг избор, освен да се подчини. Тя потърси бутона, намери го, затвори очи и го натисна.

Не последва експлозия.

Агент Фишър изпусна затаения си дъх.

— Готово — каза мъжът. — А сега размахай ръка пред сакото, моля.

Агент Фишър отново се подчини.

— Дай ми да говоря с дъщеря си.

— Разбира се — отвърна той. — Но дръж лявата си ръка пред сакото, за да знам, че не я използваш, за да набираш номер на телефона си. Ако дори се усъмня, че се опитваш да се свържеш с някого, дъщеря ти умира. Ясно ли е?

— Да.

— Мамо? — чу се сладкото гласче на Хедър.

— Хедър, милинка.

— Мамо, не харесвам този човек. Той не е добър. Може ли да дойдеш да ме вземеш? — Гласът й звучеше така, сякаш беше плакала… много.

— Да, милинка. — Агент Фишър преглътна сълзите си. — След малко ще дойда да те взема. Стой там и чакай мама.

— Идваш ли вече?

— Да, сладурчето ми, тръгвам…

— Съжалявам, но ще ви прекъсна — намеси се мъжът. — Това е твърде лигаво и сантиментално за мен.

— Какво искаш? — гневно попита Фишър.

— В момента искам да слушаш. В десния ти джоб има слушалка — „БлуТут”. Ще се вмести идеално в ухото ти. Включи я и я сложи в ухото си. Така ръцете ти ще бъдат свободни.

— Направих го.

— А сега ми покажи двете си ръце. Сложи ги пред сакото.

Ерика изпълни инструкциите.

— Фантастично. А сега сложи телефона във вътрешния си десен горен джоб.

Тя го направи.

— Телефонът има батерия с живот двайсет часа. Повече от достатъчно — продължи мъжът.

— Достатъчно за какво?

— По-добре престани да ме прекъсваш, специален агент Фишър. Много е дразнещо. И дръж ръцете си пред сакото!

Ерика се подчини.

— Ако този телефонен разговор прекъсне, дъщеря ти умира. Без въпроси. Ако заподозра, че се опитваш да се свържеш с някого или да подадеш някакъв сигнал, дъщеря ти умира. Без въпроси. Ако не изпълняваш незабавно заповедите, които ти давам по предавателя, дъщеря ти умира. Без въпроси. Ако махнеш слушалката или сакото, дъщеря ти умира. Без въпроси. Ако някой забележи, че поддържаш непрекъснато връзка с мен, дъщеря ти умира. Без въпроси. Една от камерите в копчетата на сакото е насочена право към устата ти, затова не опитвай нищо глупаво, иначе дъщеря ти умира. Без въпроси. Ясно ли е всичко това?

— Да.

— Е, готова ли си за приключение?

— Начукай си го!

— О, забравих. Още едно правило. Напсуваш ли ме отново, дъщеря ти умира. Без въпроси.

Агент Фишър се разтрепери от гняв и от страх за живота на дъщеря си.

— Добре — каза мъжът. — Вземи ключовете на колата си. Отиваме на малко пътешествие.

Първото нещо, което мъжът инструктира агент Фишър да направи, беше да смени обувките си и да си сложи много по-удобни. Думите, които той употреби, бяха: „Обувки, с които можеш да бягаш.” След това й заповяда да вземе обичайното си оръжие, да се качи в колата си и да се включи в магистрала „Ю Ес-101” от Северна Лос Анджелис улица.