Крис Картер - Галерия на мъртвите

Хънтър поклати глава и реши да омаловажи постижението си.

— Не, никога. Може би заради ъгъла, от който ги гледам.

Уайт отново насочи вниманието си към листа, който им показа Робърт.

— Pulchritudocircumdateius. — Той го прочете първо съвсем бавно и като една дума, а след това най-после раздели правилно трите думи. — Pulchritudo Circumdat Eius. — Произношението му беше точно.

Гарсия повдигна учудено вежди и стрелна поглед между Хънтър и Уайт.

— За жалост никога не съм говорил латински. Какво означава това, по дяволите? Знае ли някой? Някакво сатанинско заклинание ли?

— Не — поклати глава Уайт. — Не мисля.

— Тогава какво е?

— Ако не греша — отговори Уайт, — това означава „Красотата я обгражда”.

— Точно така — потвърди Хънтър. — Красотата я обгражда… На английски може да се каже по различни начини, но смисълът е този.

Карлос отново се озърна учудено, оглеждайки размазаните петна кръв.

— Красотата я обгражда? Каква красота?

Уайт проследи погледа му. И тогава му хрумна нещо.

— Ти искаше да знаеш какво е всичко това? — обърна се той към детектива. — Всичката тази кръв без очевидна причина? Може би си прав и всичките тези размазани петна са направени нарочно. Може би убиецът се мисли за… — Уайт потрепери от предположението. — За художник или нещо подобно. Може би за него… — Той кимна към одраното и осакатено тяло. — Всичко това — жертвата, стаята, кръвта, положението, в което я е оставил, — не е нищо повече от… зловещо произведение на изкуството.

Хънтър почувства, че кожата му настръхва и го побиват ледени тръпки. Той отстъпи крачка назад и се опита още веднъж да види цялата картина.

— Изрязаните букви на гърба на жертвата… — каза в заключение Уайт. — Може би така е решил убиецът да подпише творбата си.

Преди някой да успее да отговори, жената криминалист, която търсеше латентни пръстови отпечатъци върху повърхностите в дневната, се появи на вратата на спалнята.

— Исусе Христе! — възкликна тя. На лицето й беше изписано отвращение. — Който и да е убиецът, той е болен кучи син.

Всички се намръщиха и я погледнаха.

— По-добре елате да видите нещо, момчета.

Хънтър, Гарсия и Уайт последваха криминалистката. Излязоха от спалнята и тръгнаха по късия коридор, който водеше към дневната, но противно на очакванията им, тя не ги насочи към някоя от повърхностите, които обработваше за отпечатъци, нито ги заведе до входната врата или извън къщата. Криминалистката зави надясно, когато влязоха в дневната, и ги поведе към модерна кухня със заострени ъгли.

Кухнята беше изненадващо просторна, с черни гранитни плотове, които бяха прикрепени до три от стените и контрастираха идеално на лъскавия бял под и вратите на шкафчетата. Хромираният аспиратор над черната печка подхождаше на умивалника от неръждаема стомана и фурната, монтирана на стената. Големият двоен прозорец точно над умивалника несъмнено внасяше предостатъчно светлина в стаята през деня. Хладилникът, фризерът и миялната машина бяха скрити зад врати на шкафове и кухнята изглеждаше чиста и подредена. И именно първо това забеляза Хънтър, когато влезе в стаята — колко чиста изглежда. Никъде нищо не беше разхвърляно. На никоя повърхност нямаше трохи или остатъци от храна, включително на пода. Нямаше нищо неразтребено с изключение на три неща, оставени в умивалника — вилица, малка купа за салата и чаша за вино. Чашата и купичката бяха празни. На дъното на чашата имаше остатъци от червено вино, а на ръба ясно се виждаше размазано петно от червило.

— Приключих с всички повърхности в дневната — обясни криминалистката. — Следваше кухнята. — Тя кимна към куфара с оборудването си на пода, вдясно от вратата.

Въпреки спокойния й глас Хънтър долови безпокойство в тона й. Докато говореше, очите й непрекъснато оглеждаха стаята.

— Сигурно вече сте забелязали, че всички уреди в кухнята, с изключение на електрическата и микровълновата фурна, са скрити зад врати на шкафове — продължи криминалистката и посочи първата вратичка вляво, под работния плот до източната стена. — Тук има миялна машина — каза тя, насочвайки вниманието им към високите врати от двете страни на монтираната на стената фурна в западната страна на кухнята. — Там ще намерите хладилника вляво и фризера вдясно. — Тя млъкна и си пое дълбоко въздух. — Защо не погледнете във фризера?

Кевин Уайт задържа погледа си върху подчинената си още няколко секунди и после се обърна към Хънтър и Гарсия, които бяха застанали вляво от него. Предполагаше какво ще намери във фризера. Той премести тежестта си от крак на крак и най-после пристъпи крачка напред и отвори вратата.