Клайв Касслер - Състезанието

И двете откриха смъртоносна вълна от огън. Бел се сниши над по-близката картечница. Видя тримата мъже и картечницата, качена на лафет, който въртяха умело, докато той преминаваше над тях.

Бел се спусна под потока куршуми, толкова ниско, че виждаше отразения блясък на огъня по релсите. Хари Фрост стреляше с пушка по ярките изпарения на двигателя. Бел се спусна почти до земята, на практика обръсна главата на Фрост и стреля по северните картечари, като така привлече вниманието и огъня им. Ако бяха продължили още малко, въздушно охлажданият колт щеше да изгори. Бел успя да зърне цевта — бе нажежена до червено. Ала те спряха ненадейно и се разпръснаха, за да спасят живота си, когато един залп от южните стрелци попадна в тяхното картечно гнездо. Бел ги беше подмамил да се прицелят в позицията на своите хора, докато се опитват да го уцелят отзад.

Секунда по-късно, южната картечница експлодира, заради подпалена кутия с амуниции.

Бел направи още един рязък завой с „Орела“ и изстреля последните си куршуми към мястото, откъдето проблясваше дулото на пушката на Фрост. Нямаше много големи шансове да го уцели в мътната светлина, докато прелита над него, но се надяваше поне да го накара да потърси прикритие.

Фрост не помръдна.

Стоеше изправен и стреляше, докато не свършиха патроните му.

След това скочи от релсите в коритото на потока и с изненадваща пъргавина изтича до картечницата, чиито стрелци я бяха изоставили. Докато Джозефина преминаваше ниско над него, той завъртя лафета на тежката машина и изстреля дълъг откос по нея. Бел се спусна право към него. Ремингтънът беше празен. Извади пистолета и откри огън толкова бързо, колкото можеше да натиска спусъка. Обграден от летящи гилзи, Хари Фрост стреля, докато лентата с амуниции не заяде.

Джозефина свали едното си крило. То се наклони към земята, почти докосвайки релсите и Бел изтръпна от страх, че е ранена или че приборите й за управление са повредени и че ще катастрофира. Със свито сърце той я наблюдава няколко секунди, но след това ужасът му се превърна в удивление, когато монопланът й стабилизира крилото, застана хоризонтално и се заизкачва в небето.

Айзък Бел се придържаше близо до Джозефина през целия път до Абилийн, където се пресичаха три железопътни маршрута. Джозефина се приземи нескопосано и почти се завъртя на сто и осемдесет градуса пред гарата за товарни влакове. Бел се приземи наблизо.

Намери я прегърбена над приборите за управление, стиснала едната си ръка. Един куршум й бе направил дълбока драскотина. Роклята й бе изцапана с кръв и масло. Устните й трепереха.

— Почти изгубих контрол…

— Толкова съжалявам! Не успях да го спра.

— Казах ти, че е лукав като хищно животно. Никой не може да го спре.

Бел превърза кървящата рана с кърпичка. Бяха дотичали малки момчета и възрастни мъже с бради като от Гражданската война. И младите, и старите зяпаха ококорени самолетите в прахта.

— Момчета, тичайте — извика Бел, — повикайте лекар!

Джозефина се поизправи, но не направи опит да слезе от самолета. Цялото й тяло сякаш се беше вцепенило от усилието да лети в това състояние. Изглеждаше напълно изтощена. Бел я прегърна.

— Поплачи си — рече й нежно той. — На никого няма да кажа.

— Машината ми е наред — отвърна тя със слаб, безучастен глас. — Но ми съсипа роклята. Защо плача? Дори не ми пука за глупавата рокля. Чакай! — Тя се огледа паникьосана. — Къде е Стив Стивънс?

Лекарят дотича с медицинската си чанта.

— Да сте виждал бял биплан с много дебел пилот? — попита Джозефина.

— Току-що отлетя, госпожо, пое към Одеса. Каза, че се надява да стигне до Ел Пасо след няколко дни. Нека да ви помогнем да слезете.

— Трябва ми гориво и масло.

— Трябва ви истинска превръзка, карболова киселина и поне седмица на легло.

— Гледайте! — каза Джозефина. Вдигна окървавената си ръка и отвори и затвори юмрук. — Движа ръката си, виждате ли?

— Виждам, че нямате счупени кости — отвърна лекарят. — Но сте преживяла силен шок.

Айзък Бел не пропусна стиснатата й челюст и войнствения блясък в очите й. Повика момчетата и подхвърли на всяко от тях по една петдоларова монета.

— Намерете масло и бензин за летящата машина на Джозефина. Бензин и рициново масло за моята. Веднага!

— Не може да лети в това състояние! — възнегодува лекарят.

— Закърпете я! — каза Бел на лекаря.

— Сериозно ли мислите, че ще лети до Ел Пасо така?

— Не — каза Айзък Бел. — Ще лети до Сан Франциско.