Джеймс Паттерсон - Безизходица

Франсис пристъпи напред решително. В същия миг зад цялата верига от стоманени барикади се чу изщракването на предпазителите на автоматите на охраната. Но той не се появи сам, а здраво завързан към тримата си пленници. Ченгетата го взеха на прицел, щом се опита да наближи преградата, която бе най-близо до входа на ъгъла за персонала на борсата.

До него първи стигна цивилен, късо подстриган полицай със заядливо изражение на средна възраст. Името му беше Денис Куин, командваше дневната смяна от охраната на Нюйоркската фондова борса. Франсис Муни знаеше всичко за него, след като бе отделил много часове да го проучва.

Куин бе служил десет години в морската пехота и още двайсет във ФБР, преди да се уреди на тази добре платена работа като шеф на охраната на Фондовата борса. Мъжът излая нещо в микрофона, зашит в яката му, измъкна своя ругер четиридесети калибър и се прицели в главата на Муни.

— На твое място бих внимавал къде насочвам това желязо — усмихна му се Франсис. — Не бих искал да нараниш някого. — Посочи към портиера, завързан към него от дясната му страна. — Най-малко от всички твоя син, Денис.

Пистолетът в ръката на Куин потрепна, когато за пръв път съзря лицето на младежа.

— О, господи! Кевин? — възкликна Денис Куин.

Франсис вдигна ръце, с опънат между тях детонаторен шнур. Показа на полицая палеца си, притиснат към бутона за задействане на детонатора.

— Виждаш ли тази лампичка? И този детонаторен шнур? И пластичния експлозив? Ние сме заредени и готови да гръмнем, Денис. От мен се иска само да натисна бутона.

Денис Куин преглътна мъчително. Явно се колебаеше как да постъпи.

Франсис впери убийствен поглед в очите му.

— Просто е. Аз ще умра, всички ще умрем. Ти, аз, тези двама младежи тук. О, да, и единственият ти син. Знам, че си патриот, Денис, и че изгаряш от желание да отмъстиш за атентатите от единайсети септември, които никога не трябва да бъдат забравени… Но наистина ли искаш да убиеш сина си? Защото точно това ще се случи, ако не отместиш преградите и не ме пуснеш през тази врата. Това е изпит, Денис. Можеш да продължиш да охраняваш тези безсърдечни, боготворящи парите варвари в сградата зад теб или да опазиш сина си. Едно от двете. Какво избираш?

След като Муни ми затвори телефона, се затичах колкото можех по-бързо обратно към главния вход на „Сейнт Едуардс“. По пътя се обадих на полицаите, блокирали Лексингтън Авеню, и на пилота на хеликоптера да следят дали на юг по улицата ще се появи някое странно движещо се такси. Все едно да се опитваш да следиш има ли нещо особено във водата в океана, затова не хранех големи надежди. Всъщност след последните събития и налудничавия месиански монолог на Муни бях изпаднал в дълбоко отчаяние.

Насред уличните платна на Парк Авеню се беше струпала тълпа от елегантни майки от Горен Уест Сайд, с идеално поддържани фигури, които прегръщаха децата си с просълзени очи. Други разтревожени родители със затаен дъх очакваха рожбите си пред полицейските барикади, като подвикваха имената им и отчаяно се взираха сред навалицата изскачащи от входа ученици. Къде ли търсеха синовете си майките на Джереми Мейсън и Ейдън Париш, запитах се аз.

— Сапьорите и хората от екипа за спасяване на заложници още са вътре, за да проверят цялата сграда — каза ми Емили, като затвори телефона си. — Търсят дали няма заложен някакъв капан. Трябва да се уверят, че Муни не е оставил част от експлозивите.

— Повече се опасявам от това, че не ги е оставил — въздъхнах и позвъних на шефката си. — Честно казано, най-много се тревожа, че е взел абсолютно всички експлозиви заедно с онези две деца.

Медиците от пристигналите линейки изнесоха тялото на застреляния треньор точно когато телефонът ми звънна. Слава богу, съобщиха ми, че никой друг не бе пострадал.

Поне засега.

Младият чернокож капитан от Деветнадесети участък притича до мен и ми подаде своя мобилен телефон.

— Детектив, търси ви комисар Дейли.

— Бенет слуша — изговорих по телефона.

— Майк, тук е Джон Дейли. Слушай, имаме лоши новини. Муни току-що се появи пред фасадата на Фондовата борса. Овързал е себе си и трима заложници с детонаторен шнур към пластичните експлозиви. Настоява да го пуснат вътре.

Стиснах зъби, за да удържа на напъна да се разкрещя. Нюйоркската фондова борса? А какво ми каза той преди малко?

— Трима души! — учудих се на глас. — Доколкото знам, той е отвлякъл само двама от учениците в „Сейнт Едуардс“.